What if.. [H.S] ✔️

Глава 7 /Вие се познавате?/

Гледна точка на Аби

Чакай,те се познават?От къде? Погледнах към Браян,който гледаше учудено към Хари.Ами Хари?Той гледаше по доста различен начин.Някак ядосано.

-Чакай вие от къде се познавате?-най-накрая реших да попитам.
Двамата се спогледаха объркано.

-Ами...срещнахме се в един бар!?-каза Хари,но това звучеше повече като въпрос.Аз погледнах към Браян,а той ми кимна одобрително.

-Ъмм..Хари искаш ли нещо за пиене след като вече си тук?-попитах аз опитвайки се да сменя темата.

-Ако може един чай.-каза той.
Аз кимнах и тръгнах към кухнята.

Гледна точка на Хари

След като Аби излезе от стаята аз веднага седнах на дивана до Браян.

-Какво се е случило Браян?-попитах аз.

-Онзи Джак все още се закача с мен за онези пари.-каза той и погледна надолу към скута си.

-Колко пари му дължиш?-попитах го.

-10 хиляди.-каза той,а аз се задавих със слюнката си.

-10 хиляди?Как си успял да ни се задължиш толкова?-попитах учудено аз.

-Дълга история.Ами ти от къде го познаваш?-попита той

-Дълга история.-отговорих му и така разговора ни приключи тъй като Аби влезе в стаята.

Гледна точка на Аби

Влязох в стаята и подадох чая на Хари,а той тихо ми благодари.
Седнах до Браян и започнах да почиствам раните му.След като го почистих се изправих и прибрах аптечката.

-Е,аз ще тръгвам.-каза Хари и се изправи,за да тръгва.

Аз станах след него и реших да го изпратя.
На вратата той се обърна и ме прегърна.

-Съжалявам,че изпуснахме срещата си Хари.-казах аз,а той се усмихна.

-Спокойно,нали ти казах че може пак да я повторим.-каза той усмихнато и ми намигна.Аз му помахах за довиждане,а той се качи в колата си и също ми помаха през прозореца.След това тръгна.

Влязох и заключих вратата след себе си.Когато влязох в хола намерих Браян заспал на дивана.Явно наистина е изморен.Завих го с одеяло,за да не му е студено и се качих в стаята си.Добре че утре е неделя,иначе не знам как щях да се събудя на сутринта.Погледнах часовникът си и той показваше 23:00a.m.Но на мен така и не ми се спи.Взех лаптопа си и си пуснах филм.Докато го гледах започнах да се унасям,затова изгасих лаптопа и се унесох в страната на сънищата.

• • •

Отново се намирам в онази огромна къща.Отново осещам онова студено чувство.Отново чувам крещенето на горния етаж.ОТНОВО изкачвам проклетите стълби и ОТНОВО се намирам пред вързаният на стол Хари.Когато го видях очите ми се насълзиха.Изтичах до него и го прегърнах без да зная защо.

-Какво си мислиш че правиш, красавице?-попита мъжът пред Хари и мен.

-Аби,слушай ме!По най-бързият начин излез от тук.-каза Хари обхващайки със двете си ръце лицето ми.

-Не,няма да те оставя!-казах аз плачейки.

Онзи започна да се смее като някой психопат.

-Колко жалко,че няма да може любимата ти да излезе от тук,скъпи Хари.-каза той развеселен.

-Нищо няма да и правиш!-изкрещя Хари.

-Никой не те караше да отнемеш баща ми,Хари!-каза страшно мъжът и в следващите секунди той извади пистолет.

-Кажи сбогом на любимата си, братко.-каза той.

-Не, Джак не го прави!Ще направя всичко!Ще се откажа от наследството,само не прави глупости.

-Вече е твърде късно,Хари.-каза той и след това се чу изстрел,а после силен писък

• • •

Събудих се след ужасния сън,който сънувах.Цялата бях обляна в студена пот, ритъмът на сърцето ми се беше ускурил поне 3 пъти.
Това е втората вечер,в която сънувам този сън. И не знам защо!Хари няма брат,а аз сънувам как брат му ме прострелва.Това не е възможно,по дяволите!

Изправих се и тръгнах сънено към банята.Застанах пред огледалото и си изплакнах лицето.Изглеждах като пребита.
След като се гледах достатъчно,се върнах отново в стаята си.Очудващото беше че е 4 часът,а аз имам едно ново съобщение.Явно е дошло когато съм била в банята.Отворих съобщението и останах без думи.Беше от непознат номер.

Непознат номер:

~Надявам се,че не съм наранил брат ти много~

Това беше новата глава надявам се да ви хареса!