What if.. [H.S] ✔️

Глава 10 /Глупак/

Гледна точка на Аби

Събудих се от ранните слънчеви лъчи,които сякаш изгаряха лицето ми.Отворих очите си надявайки се да съм в мекото си легло,което е в уютната ми стая,но уви не беше така.Когато отворих очите си,отначало не разпознах мястото на което се намирам,но после всички спомени от последните 24 часа нахлуха в главата ми и тогава се сетих:бях в болница.

Опитах да се изправя,но след като видях,че съм на системи се отказах.Стаята беше празна и се чудех дали Браян въобще е тук.Или майка ми.Или Хари.Добре, започвам да се паникьосвам.Още от малка имам фобия от болници и никога не можах да я превъзмогна.

"""""""""""Ретроспекция"""""""""""""""

- Трябва да влезете,госпожо.Ако не разпознаете тялото,откъде ще знаем,че това е мъжът ви.- сестра Марта.

След като се обадиха на мама за катастрофата,тя трябваше да отиде и да разпознае тялото.Ние с Браян нямаше къде да останем,затова тя ни заведе с нея.

-Не мога, разберете ме!-повтаряше тя.
-Но трябва-каза сестра Марта на майка ми.

Ние с Браян бяхме седнали на столовете пред моргата и плачехме тихо.Татко беше много важен човек за нас.Ние много го обичахме.

-Добре.-каза мама подсмърчайки.

Аз се сгуших в Браян,след като мама влезе вътре.Беше ме страх и то много.Браян плачеше на рамото ми,казвайки ми неща които не можех да разбера.
Когато мама излезе,аз скочих от стола си и отидох до нея.

-Мамо,кажи че това там не е тате.Той сигурно закъснява от работа.Не е той,нали?Това е някой друг чичко,нали?-питах мама,плачейки.Тя гледаше в една точка,а лицето и беше бяло като платно.