What if.. [H.S] ✔️

Глава 9 /Приятелката ви/

Гледна точка на Хари

Вече два часа чакам някой да излезе от шибаната операционна и да ми каже нещо.След като Аби влезе там,щях да полудея от нерви и ярост.Нервен - заради Аби и ядосан - заради онзи глупак Стийв.
Дано Аби да се оправи,иначе не знам какво ще правя.

От както я видях я харесвам.Да,знам че е шибана глупост,но не мога да контролирам чувствата си.Но засега няма да и казвам нищо.Първо - заради "брат" ми и второ - трябва да съм сигурен,че и тя чувства същото.

Докато размишлявах врата на операционната се отвори и отвътре излезе доктора.Аз веднага скочих от кожения стол и отидох при него.

-Докторе как е тя?Добре ли е?Будна ли е?-засипах го с въпроси аз.

-Пациентката имаше доста наранявания в областта на гърдите.Също така имаше кръвоизлив,който доста трудно спряхме,но приятелката ви е много силна и успя да се пребори.-каза той.Когато каза,че е добре ми идваше да го прегърна,а когато каза "приятелката ви" ми идваше да скоча от щастие.

-Може ли да я видя?-попитах аз нетърпеливо.

-За сега не,но след около час ще я преместим в болнична стая и тогава ще може да я видите!-каза доктора и си тръгна,а аз вече усмихвах като идиот.
Сега явно трябва да се обадя на брат ѝ,но се съмнявам той да е трезвен.

~~~~~~~По телефона~~~~~~~~~~~

-Ало?-попита той.

-Ъм..Хей Браян,обажда се Хари.Исках да ти кажа,че Аби е в болница,но не се притеснявай,тя е добре.

-Моля?Как така Аби е в болница?Какво се е случило?Защо не ми се обади по-рано?
-По-полека с въпросите!Не ти се обадих,защото мислех че може пак да си се напил някъде.-казах аз припряно.

-Вече се отказах от пиенето.-каза той монотонно.

-Оо,тогава съжалявам!-казах аз.

-Добре в коя болница сте.-попита той.

-************.-

-Добре идвам след малко.-и след това разговора ни приключи.

След около 15 минути се появи Браян,който въобще не изглеждаше като себе си.Дрехите му не бяха целите в петна,напротив бяха много чисти,черната ми коса,която до вчера беше рошава,днес е небрежно пригладена.Това наистина е нов Браян,по-добър Браян.

-Добре Хари,сега ми кажи какво се е случило със сестра ми.-каза той,вече достатъчно близо,за да го чуя.

Разказах му всичко което знам и той беше потресен от случилото се.

-Не мога да повярвам,че сестра ми е малтретирана в училище.Аз съм виновен.Трябваше да я изслушам.Нямах никаква представа,че я тормозят,а камо ли че я бият.

-Не си виновен ти.Това се е случвало от доста отдавна.Още преди да се преместя в това училище.Лошото е,че не е само онзи Стийв,но и гаджето му,както и приятелите им.Винаги когато видя да се заяждат с нея я спасявам,но това днес беше прекалено.Тя почти не издъхна там, докато всички други ученици се правеха,че нищо не се случва.

-Това е ужасно!След като се уверя,че е добре ще отида и ще поговоря с директора ѝ.

-Добре -казах аз.

Тогава вратите на операционната се отвориха и от там излезе Аби.Носеха я с помощта на носилка.Когато Браян я видя,той пребледня.Цялото и лице беше в драскотини,а на дясната и буза и дясното и око имаше синини.Но дори и тези рани не можеха да скрият красотата ѝ.
Докато се бях замислил,доктора дойде при нас.

- Пациентката е в добро състояние,но заради операцията и множеството наранявания и сложихме двойна доза успокоителни.

-Кога ще се събуди?-попита Браян.

-Най-вероятно утре.След това ще се нуждае от много почивка.Операцията ѝ беше тежка, но за съжаление има и напукано ребро така че трябва да внимаваме много.-йаза доктора

-Добре-казахме двамата с Браян едновременно.

След това доктора си тръгна.

-Аз ще отида да говоря с директора ѝ.Ти може да си тръгнеш.-каза Браян.

-Не,в никакъв случай.Ще остана тук,с нея.-казах уверено аз.

-Добрее...-каза той,като удължи е-то накрая.

Той тръгна по коридора и след това се изгуби от полезрението ми.
А аз реших отново да си седна на стола и да чакам Аби да се събуди.