What if.. [H.S] ✔️

Глава 6 /Не го очаквах/

Когато отворих вратата останах парализирана.На вратата стоеше не кой да е ами брат ми - Браян.Но най - ужасяващото нещо беше,че той беше пребит.Имаше посинени око,устната му беше подута,а от главата му се стичаше кръв,но това беше брат ми и разбира се на пук на всичко това той беше пиян!

-Сестричке,не ме зяпай а ми помогни!-каза той като се облегна на рамото ми.

Аз го хванах за ръката и го поведох към всекидневната.Когато стигнахме до там го пуснах и той веднага се строполи на дивана.

-Какво се е случило Браян!-изкрещях аз.

-Нищо.-каза той държейки се за главата.

-Я не ми казвай нищо,разбра ли! - изкрещях отново аз - не мога да повярвам в какво си се превърнал!Ти не си човек,Браян,ти си чудовище!Преди татко да умре никога не си си и помислял да докоснеш алкохол,камо ли да се върнеш в къщи пребит като куче!-говорех и не спирах.Бях му толкова ядосана,че чак започнах да плача. - Ти и мама се превърнахте в хора които дори не искам да познавам!Някога запита ли се как съм аз след случилото се?А?Попита ли ме ,,Хей Аби искаш ли да поговорим?"Не!Ти никога не попита как съм аз!Знаеш ли,докато ти пиеше по баровете,аз плачех всеки ден в стаята си обвинявайки се за всичко:за мама,за теб,дори се обвинявах за смъртта на татко,мамка му!-крещях аз.Най-после имах възможността да излея чувствата си.Докато говорех Браян ме гледаше сякаш ударен с мокър парцал. - Знаеш ли колко имам нужда от теб Браян!Поне веднъж да се беше застъпил за мен!Поне един шибан път!Добре не мисли за мен,помисли за себе си!Ти беше отличник!Дори не завърши гимназия!-казах аз и станах за да взема аптечката.Все пак трябваше да почистя раните му.А и ако не бях излязла от стаята му,със сигурност щях да го набия и аз.

След като взех аптечката я отворих и извадих нужните неща за почистване.Тъкмо,щях да започна да му почиствам раните,когато той ме хвана за ръката.

-Виж Аби не знаех,че се чувстваш по този начин.Никога не съм се замислял за това.Знам че бях глупак,но моля те прости ми за всички грешки които направих.Умолявам те!Вече ще спра с пиенето и заради теб ще започна на чисто!-каза той а аз го погледнах в очите.В тях вече не се виждаше онази мъглявина,а се четеше тъга и съжаление.

-Обещаваш ли?-попитах колебливо аз.

-Обещавам!-каза той и се усмихна,а аз го прегърнах.Прегръдка която не бях усещала от 8 години.Липсваше
ми.