What if.. [H.S] ✔️

Глава 34 /Този човек ме отвращава/

Приятно четене <3

2 дни по-късно

Най-накрая най-чаканият ден настъпи.Денят,който толкова много очаквах с нетърпение да дойде и който не исках въобще да споменавам или да си помислям вече е тук.Още се чудите кой е този толкова важен ден?Изпитите.Дори, когато си помисля за тях,корема ми се свива.
  Та през миналите 2 дни с Хари и Лиам се поболяхме от учене.Лиам беше най-добрият по математика от целият ни випуск,така че с Хари се чувстваме късметлии да бъдем ученици на Лиам.Всъщност него доста си го бива да бъде учител.Преди неговите уроци щях да изкарам със сигурност една солиден добър,но сега съм сигурна,че мога да имам не пълен отличен.
  Колкото до Хари-никога не съм мислила,че той може да запомни толкова много формули за толкова кратък период.Леле той има фотографска памет.Със сигурност ще има отличен на този изпит.
  Сега нека се върнем във настоящето.В момента се намирам в кафенето на Марта,заобиколена от Емили,Найл,Зейн,Хари,Лиам и най-добрият приятел на Хари-Луи.
Всички се опитват да ме накарат да се успокоя,но така и не успявам.Вече пия третото си кафе,а корема ми се свива като балон,на който въздуха е излязъл.Не знам защо толкова се притеснявам,но явно си ми е просто по природа.А колкото до кафето-снощи направих около 20 пробни изпита и си легнах в 3 сутринта,а трябваше да стана в 5.Колко тъпо,а?Знам.
-Аби спри,моля те!Това ти е третото кафе.Ще вземеш да припаднеш по време на изпита и ще трябва да ходиш на поправителен.-казва Луи,а аз веднага поглеждам уплашено.
Хари шляпва Луи по рамото,а той само се засмива.Как можех да забравя,че много кофеин е вреден.Ами ако припадна?Ами ако получа алергична реакция?Ами ако съм алергична от кафето?Хванах се за главата и я ударих доста силно в масата.
-Аби,не го слушай.Знам,че ще се справиш най-добре от всички.Все пак положи толкова много труд за тези изпити.-каза Хари и леко ме погали по гърба.
Бавно се изправих и погледнах часа.Изпитът ни започва в 7:30,а сега а 6:36ч.Защо времето минава толкова бавно!В един момент искам да вляза и да направя тъпия изпит,а в другият момент искам просто този момент не искам да идва.
-Да Аби.Бъди спокойна.Всички тук ще чакаме докато изпита свърши и ще стискаме палци и за трима ви.-каза Емили и се усмихна.Аз я прегърнах и се усмихнах широко.
Вече няма от какво да се оплаквам.Дори и да не взема тези изпити,пак ще имам приятели,които ще ме подкрепят докрай.Никога не съм вярвала,че последната ми година ще бъде толкова незабравима.Изпълнена с толкова много различни емоции-страх,радост,тъга,щастие и най-вече любов.
През лятото си казвах,че просто ще си взема изпитите и ще замина колкото се може по-далеч от Лос Анджелис.Даже бях подготвила реч,с която да накарам директора да ме извини от бала,защото знаех,че и без това нямаше да имам кавалер.Но сега със сигурност ще присъствам на бала.
Като говорим за бала,още не си съм купила рокля.Не съм от момичетата,които си купуват рокля още в началото на годината.Аз просто решавам на момента и действам.Пък и не обичам да нося толкова много рокли.Сигурно имам по-малко от 5 рокли в гардероба си.
Докато се бях замислила за бала си и за бъдещата си рокля,която не съм сигурна дали ще купя,защото буквално нямам никакви спестени пари,Хари започна да маха с ръце пред лицето ми.
Бързо разтърсих глава и го погледнах.В очите му се четеше притеснение.
-Боже,Аби помислих,че си загуби ума с този кофеин.-каза и се засмя.
Аз и останалите се засмяхме също и после всички впериха погледите си в мен.Явно очакваха да им кажа за какво се бях замислила.
-Всъщност се бях замислила за бала.-казвам аз и се почесвам неловко по врата.
Не съм свикнала да съм атракция на вниманието на всички и винаги,когато ми се случат такива моменти,аз или се скривам в тоалетната или просто ставам близнак на домата.
-О,боже!Напълно забравих,че ще имаш бал.Веднага след изпитите ти отиваме да ти намерим рокля!-казва Емили и започва въодушевено да пърха с ръце.Това момиче обожава роклите.Не знам,как сме приятелки,като се различаваме толкова много.Но,както хората казват,разликите се привличат.
-Може,но аз още си нямам кавалер.-казвам и тайничко се надявам Хари да ме покани да му бъда дама.Все пак не е рано,завършваме след 3 седмици.
-Разбира се,че имаш!Аз да не съм картоф?!-казва Хари,а аз почервенях веднага.
-Да,но от къде да знам?Ти може да не искаш!-казвам и го поглеждам.
-И да не исках,пак щях да дойда само и само заради теб.Щом и ти искаш и аз искам.Пък и не бих оставил някой друг да докосва моето момиче.-казва Хари и скръства ръце пред гърдите си.
Аз отново почервенявам като домат.Боже,той ме нарече неговото момиче.Осещам пеперудите в стомаха!Чувствам се като влюбена тинейджърка.Че аз съм влюбена тинейджърка!
Преди да успея да кажа нещо,Луи ме изпреварва.
-Оо,ревнивият Хари пристигна,моля скрийте всички момчета.-казва Луи и всички започваме да се смеем.Всички изглежда се радваме на шегите на Луи,освен Хари разбира се.Неговото чувство за хумор е малко по-различно от нашите и по принцип само той се смее на шегите си.Е понякога и аз,защото не искам да нараня чувствата му.
По навик вземам телефона си и поглеждам телефона си.7:10.Закасняваме!
-Закасняваме!-извиках и бързо се изправих.Хари ме погледна объркано,но когато провери телефона си се изправи бързо като мен.Лиам също скочи като попарен и тримата се затичахме към училище,докато останалите умираха от смях.
Добре,че кафенето се намира точно срещу училището.