What if.. [H.S] ✔️

Глава 8 /Кой по дяволите си ти?/

След като получих онова съобщение от снощи не можах да заспя.Кой е този човек и откъде е намерил номерът ми?!
Погледнах часовникът и видях,че е 6:00 часа.Реших,че ще започна да се приготвям за училище по - рано.Отидох до банята и се погледнах в огледалото.Изглеждах ужасно!Имах торбички под очите,а косата ми изглеждаше като гнездо на птици.
Измих си зъбите и се върнах в стаята си.Взех малко фон дьо тен и коректор за да прикрия торбичките под очите си.Да,не обичам да нося грим,но понякога гримът може да спаси една жена,а в моя случай - едно недоспало момиче.
Облякох си едни обикновени дънки и бяла тениска и тръгнах към вратата.Преди да изляза проверих в хола за Браян,но го нямаше.Дано пак да не е отишъл в някакъв бар.
По път към училище препрочитах съобщението от непознатият номер.Докато се усетя вече бях в училищния коридор.Чудех се кой по дяв...

-Внимавай къде ходиш глупачке!-изкрещя някой,тъй като се бутнах в него.Беше с качулка и не можах да видя лицето му.

-Кой по дяволите си ти и с какво право ми крещиш?-извиках аз, опитвайки се да видя лицето на онзи нещастник.Когато онзи махна качулката си разбрах,че това е глупакът Стийв.

-Ей,малката внимавай какви ги говориш!-каза той,усмихвайки се самодоволно.

-Или какво?-казах аз надменно.Всъщност аз нито съм надменна,нито псувам,но когато съм в училище се държа така за да мога да оцелея.

-Или Стайлс няма да може да те спаси!-каза той,прошепвайки в ухото ми.

Чакай той току-що да не ме заплаши?Нервите ми се изпънаха до краен предел.Когато се отдалечи от лицето ми,аз реагирах бързо и му забих един шамар през лицето.Не знам какво се случи.Този път наистина се уплаших и се подготвих за най - лошото,а именно той да ме удари.

Случвало се е преди когато бях в 10 клас.Той поиска джобните ми,но аз категорично му отказах и той ме бутна на земята и ме риташе,докато не дойде директора и ни разтърва.

Връщайки се в реалността ми се искаше да изчезна от лицето на Земята.Стийв се държеше за бузата и ме гледаше със изпепеляващите си сини очи.Една групичка се беше насъбрала около нас и чакаше с нетърпение какво ще направи Стийв.Отново погледнах към него,но в същия момент той замахна и ме удари.Болеше.Ударът беше силен и аз се строполих на земята.Паднах по корем и видях как той се приближава към мен.