What if.. [H.S] ✔️

Глава 38/Това ли е края?/

Събудих се от дразнещият звук на телефона ми и тъй като го бях оставила в другият край на стаята,трябваше да се изправя.
Разтрих сънено очи и включих телефона си.Емили ме е бомбардирала със съобщения как няма търпение,колко много се вълнува,но единственото,което ме втрещи е,че последното и съобщение гласи:
"Идвам у вас,надявам се си се събудила!".
Изпуфтях силно и отново се проснах на леглото.Днес е денят на бала,а аз нямам никакво желание да излизам от къщата.Имам някакво чувство вътре в себе си,което ме кара да си мисля,че денят няма да провърви,както искам.
Звънецът ме извади от "дълбоките" ми мисли,което означава,че Емили е тук.
Изправих се от леглото ми с голямо негодувание и завлачих краката си до входната врата.
Когато отворих вратата,пред ме се разкри Емили с усмивка до ушите.
Боже,как може да е толкова позитивна и в същото време толкова красива? Сините ѝ очи  бяха подчертани с черен молив и спирала, правейки ги да изглеждат още по-красиви,устните ѝ са в красив нюанс на червеното,русата ѝ коса беше вързана в стегната опашка,а синята рокля по тялото ѝ я прави да изглежда още по-стройна и красива.
-Не ме гледай така,а влизай вътре!Имаме толкова много работа,Аби!-извика тя и ме избута от входната врата.
Без да се притеснява,тя продължи да върви нагоре по стълбите,докато обясняваше колко много закъсняваме с "графика",който направила миналата вечер,а аз кротко я следях и се опитвах да се вслушвам в думите ѝ,но за бога толкова ми се спи!
-Добре,роклята ти е в този сак,обувките-тук,машата за коса-тук, аксесоари-тук,грим-тук.Всичко е тук!-каза тя и остави всичкия си багаж на моето сладко,малко легло,което в момента трябваше да прегръщам.-Не ме гледай така,а отивай да си вземеш душ.
Отново изпувтях и се насочих към банята.Не знам защо се съгласих да ходя на бала.И без това не съм много по тези неща.
Влязох в банята и съблякох дрехите си.Не се бавех много,а направо влязох под горещата вода.
След старателното ми изкъпване,излязох от банята и почти не се подхлъзнах.Какъв прекрасен старт на деня,а?Отворих вратата на стаята си и веднага ме лъхна аромата на чисто нови обувки.Леле,как обичам този аромат.
Емили не изчака и покана,а веднага ме задърпа към сака с така наречената "рокля-мечта".
-Не знам дали ще ти хареса,с Хари доста се потрудихме за нея,но все пак се надяваме да ти хареса и най-важното да ти е по мярка-каза тя и ме остави да се облека.
След като вратата се затвори,изпуснах въздишката,която не знаех,че съм задържала и понечих да отворя сака.
Ципът издаде звук и секунда след това през мен се разкри роклята.
Представете си,че когато отварям сака и поглеждам,от него излиза светлина,която сияе заедно с интригуваща музика.Да,така се чувствам в момента.
Бързо облякох роклята и отидох пред огледалото ми.Наистина съм впечатлена от Хари,който толкова много мрази да ходя по магазините,да купи такава рокля.
Колкото до роклята- тя е светлосиня с дебели презрамки и сърцевидно деколте,в началото на таза се разкроява и надолу е омбре с нещо като по-светло синьо и дори бяло.
Направо съм влюбена в нея.Подчертава извивките ми и ми е точно по мярка.
-Уау!-каза Емили,когато влезе през вратата.
Тя ме гледаше за няколко секунди,после дойде и ме прегърна.
-Аби изглеждаш невероятно!Не мислех,че роклята ще изглежда по-добре,но явно ти я правиш още по-красива.-каза тя и се отдели от мен,само за да ме огледа.-Хари напълно ще онемее, когато те види!А сега стига емоционални моменти,да започваме с косата ти.