What if.. [H.S] ✔️

Глава 16 /Истината/

Събудих се от силните крясъци в долният етаж.Бяха мъжки крясъци.Бавно излязох от топлото си легло и с ръце разстърках очите си.Погледнах часа.6:00ч.Кой за бога крещи в 6 сутринта.
С бавни крачки започнах да слизам по стълбите.Когато вече бях на последното стъпало,спрях на едно място.Започнах да слушам разговора на Хари и Браян.
-Не мога да повярвам,че не си ми казал,че онзи ненормалник праща съобщения на Аби.-извика Хари.
-Виж Хари,ще го кажа за последен път-не знаех,че Джак праща съобщения на Аби!-каза Браян по-спокойно.
-И откъде да съм сигурен?-попита Хари.
-Защо ме питаш?Аз трябва да те питам как разбра,че Джак праща съобщения на Аби?-попита Браян.
За какъв Джак говорят за бога!?О Боже!Сигурно е за онзи непознатият номер.Може би Хари е видял съобщенията.Но защо ми е пипал телефона?Тъкмо щях да направя крачка назад към втората стълба,когато тя изскърца.Мамка му!Обърнах се напред и видях Хари подпрял се на рамката на вратата.Беше меко казано бесен.
-Значи ни послушваш,а?-попита той.
-Ами...не..аз..такова..-започнах да бръщолевя аз.
Тогава Браян дойде и ме погледна.Той също беше ядосан.
-Аби точно ти ни трябваше.Би ли ни обяснила,какви по дяволите са тези съобщения?-извика той.
Аз се уплаших и се свих.Погледнах надолу и тръгнах към дивана.Седнах на него и започнах да си играя с гривната на ръката ми.Навик,който не можах да откажа.
-Наистина не знам кой ми изпраща тези съобщения.Първото съобщение беше когато пребиха Браян,а второто беше когато видях Хари да се целува с онова момиче в коридора.-казах аз и при онези спомени,сълзи започнаха да напират в мен.
-Добре,но защо не ни каза?-попита Хари,сядайки до мен и хващайки ръцете ми.
-Не мислех,че е толкова важно.-казах аз.
-Е,беше важно!-каза Браян ядосано.Защо ми е ядосан.Та аз не съм направила нищо.
-Защо по дяволите си ми ядосан Браян?-извиках аз изправяйки се от дивана.
-Защо съм ти ядосан ли?Някакъв ненормален ти праща съобщения,а ти не си ми казала!-изкрещя той,срещу мен.
-Спри да ми крещиш!Това са просто съобщения за бога!-извиках аз.
-Не,не са!Този човек е опасен!-каза той,вече по-спокойно.
-Какъв човек?За какво говориш?-попитах аз.
Той погледна Хари колебливо.Аз забелязах това и се обърнах към Хари.
-Какво не ми казваш Хари?-попитах го аз.
Хари ме погледна и въздиша.Посочи ми с поглед дивана и аз седнах.Той се настани до мен.

Гледна точка на Хари

Ретроспекция~~

Точно запалих колата и Аби заспа.Толкова е сладка.Явно наистина е била изморена.Когато пристигнахме пред тях,аз я хванах като булка и я поведох към стаята ѝ.Тъкмо я оставих и телефона и извибрира.Аз го извадих от джоба и и видях,че е съобщение.Беше от някакъв непознат номер.

Непознат номер:
Как беше срещата ви с Хари,Аби?

Кой по дяволите е този?Добре,че Аби няма парола.Знам че навлизам в личното ѝ пространство но...
Влязох в съобщенията ѝ.Този номер и беше писал повече от един път.Започнах да чета.Боже!От къде Джак е намерил номера ѝ?

Край на ретроспекцията~~

Аби ме гледаше с настоятелен поглед,чакайки да започна да ѝ разказвам всичко.
-Когато съм бил малък нашита са починали.Аз и сестра ми Джема бяхме в сиропиталище докато не навършихме 5 години.Тогава ни осинови едно семейство.Семейство Стайлс.Робърт и Ан бяха много добри с мен и Джема.Най-хубавото беше,че те имаха и син.Джак Стайлс.Дотогава не знаех,защо,но той много приличаше на мен,освен че имаше къса черна коса.Та,с Джак станахме най-добри приятели.Деляхме си всичко.Обичахме се,докато не пораснахме и не разбрахме че Робърт е глава на една от най-големите мофиотски групи в щата.По някаква случайност той реши да раздава наследството си и реши да препише всичко на мен.Когато Джак разбра полудя.Закле се че ще ме накара да съжалявам.От тогава започнах да разпитвам и да търся информация от Робърт защо той иска аз да бъда негов наследник.Тогава разбрах.Майка ми е била любовница на Робърт.Тя починала заедно със съпруга си в катастрофа.Рибърт разбрал за нас и веднага ни приютил.После направил няколко ДНК теста и се оказало,че той е наш баща.
Знам,че ще ме намразиш за това,че не ти казах,но повярвай ми, доскоро и аз не знаех кой съм.-казах аз и погледнах Аби.
-Значи ти наистина си имал брат.-прошепна тя.
-Д-да-казах аз.
-Ами сънят ми?-попита тя.
Тогава се сетих за онази вечер в която ме питаше дали имам брат.
-Какъв сън?-попитах аз.
-Този в който брат ти ме убива-каза тя,а аз замръзнах на място.