What if.. [H.S] ✔️

Глава 12 /Отвратена съм/

След като с Хари се "скарахме" не съм го виждала.Мина 1 седмица,но той така и не се появи.Надявах се да дойде и да почука на вратата ми,да ми каже,че ще се оправя.Нуждаех се от него.Макар и още да не го познавам добре,го чувствам близък.Но аз съм виновна.Аз започнах този спор и аз ще му се извиня.Може би ще му кажа за чувствата си.Още не съм сигурна за това,но съдбата ще покаже.

Единственото нещо което ме крепеше е,че видях мама.Тя се съгласи с нас,да се лекува и още на другия ден уредихме работата с болницата.Следващата седмица ще дойдат да я вземат.

През изминалата седмица бях 4 пъти в онази болница.Но доброто беше,че се подобрявах и днес мога да отида на училище,но да внимавам.Всеки силен удар в областта на гърдите ми може да е фатален.Е,поне доктора така каза.
Също така,днес реших,че ще се извиня на Хари.Дано да е на училище.

Събудих се доста рано и реших просто да се оправя и да отида по-рано.
Облякох си гащеризон тип "камуфлаж",а отдолу си сложих обикновена бяла тениска.Слязох долу и намерих Браян да пие сок,сигурно от портокал.
Той наистина се промени за изминалата седмица.Беше си намерил работа и също водеше онлайн курсове,за да завърши образованието си.Да,горда съм с брат като него.

-Добро утро, сестричке!-поздрави ме той и ми подаде чаша със сок.

-Добро утро,Браян!Защо си станал толкова рано?-попитах аз, отпивайки от сока си.

-Реших днес да те закарам до училище.Мислех,че Хари ще дойде,но щом си има работа.-каза той.

Не бях казала за караницата ни с Хари.Той си мисли,че Хари има много работа и не може да си намери време да дойде.

-Да,за съжаление.-казах аз унило.

-Е,щом си готова да тръгваме?-попита той.

-Хайде!-казах аз и тръгнах към колата му.

Качих се на седалката до шофьорското място,а той се настани до мен.Аз пуснах радиото и се облегнах на прозореца.През цялата част от времето,не си казахме нищо.

Стигнахме пред училището.Сега всичката ми увереност се изпари.Излезох от колата и помахах на Браян.Той също ми помаха и тръгна обратно към вкъщи.Обърнах се и с бавни и несигурни крачки тръгнах към входа на училището.
  Бях разбрала,че Стийв е наказан за един месец обществено полезен труд.Малко му беше.