What if.. [H.S] ✔️

Глава 14 /Ще те пазя!/

Събудих се от ужасното главоболие,което сякаш ме ядеше отвътре.След снощи сигурно съм заспала неусетно и Браян ме е сложил на леглото ми.

Ами ако онзи човек ме нарани,или по-лошо - убие.

Станах от леглото и отидох в банята,за да си взема хапче за глава.Беше ми лошо.Погледнах се в огледалото - рошава коса,следи от спирала и плач,и много много спомени.Беше ме страх от себе си.

Тръгнах към стаята си и облякох каквито дрехи ми хванат окото.Днес не съм в настроение.Облякох си и обувките и тръгнах към училището.
Пътят ми изглеждаше като безкраен.През 1 минута се обръщах,за да видя дали някой ме следи.

Когато стигнах да училище,силна въздишка се отдели от устата ми.Тръгнах право към стаята си,тъй като учебника ми по английски си беше у мен.Тъкмо щях да отворя вратата,когато някой ме дръпна силно за ръката.Аз изпищях,но човека покри устата ми с ръка.Помислих си,че това е онзи човек който ме следеше,но когато се обърнах се срещнах със две зелени очи.Хари.Не го бях виждала от едва един ден и сега разбрах колко ми липсва.Но след това чувство,дойде чувството на болка.Болеше ме,че го видях да се целува с онова момиче.

-Аби,трябва да поговорим.-каза той притеснено.

-Нямам какво да говоря с измамник,като теб!-казах аз и дръпнах ръката си от неговата.

-Не,има какво да говорим!Първо,трябва да ти обясня за онова което видя в коридора вчера и второ - може би си в опасност.-каза той гледайки ме в очите.

Когато чух последните му думи,поклатих глава в знак на съгласие и той ме задърпа на някъде.Изведе ме навън и седнахме на една пейка.

-Така -каза той въздишайки -знам,че видя мен и Никол да се целуваме в коридора,но наистина не съм искал.Просто ти бях толкова ядосан,че реших да те накарам да ревнуваш.Но не се получи и вместо това те нараних и много съжалявам за това.-каза той.

-И с какво съм заслужила това да си ми ядосан-попитах аз.

-И питаш?Та аз ти признах,че те харесвам,а ти не каза нищо!-каза той изнервено

-Точно когато щях да ти кажа,че чувствата ни са споделени,Браян влетя в стаята!-извиках аз.

Тогава се усетих какво казах и прикрих устата си с ръка,после почервенях като домат.Хари ме гледаше учудено,после една 24-каратова усмивка изгря на лицето му.

-Наистина ли?-попита той с надежда.

Идваше ми да му се хвърля на врата и да го разцелувам,но се въздържах.

-Д-да-казах аз и погледнах надолу.Толкова ме беше срам,а не знаех защо.

След секунди,обаче Хари дойде до мен и с пръста си надигна брадичката ми нагоре.Гледахме се в очите за кратко и накрая той сля усните ни в сладка целувка.Когато се отделихме се усмихвахме като идиоти и се гледахме в очите.Той ме придърпа в топла прегръдка и аз веднага му отвърнах.

-Разбрах за това,което се е случило вчера.-каза той,шепнейки.

-Кой ти каза?-попитах аз и се отделих от топлата му прегръдка.

-Браян.Вчера след като си заспала,ми се обади и ми каза.Цяла вечер стоях пред къщата ти,точно под прозореца на стаята ти,но нямаше никой.-каза той.

-Сигурна съм,че видях някой.Преди това,когато се връщах от училище,видях един човек който ме следваше и носеше фотоапарат.-казах аз и се облегнах на гърдите му.Той се замисли за нещо и тишината ни обгърна.

-Хари?

-Мммм?

-Страх ме е!-признах си.

Той се изправи и хвана ръцете ми в неговите.

-Няма от какво да се страхуваш.Аз съм тук и ще те пазя!-каза той,а аз му се усмихнах.Целуна за кратко и после отново ме погледна.Ах,този негов поглед.

-Аби,ъм знам,че малко прибързвам,но вече не мога да чакам.Искаш ли да ми бъдеш приятелка?-каза той засрамено.

-С удоволствие,Хари.-казах аз.

Отначало ме погледна шокирано,но после се осъзна и скочи и ме вдигна във въздуха.Аз започнах да се смея,а той след мен.Този ден ще бъде незабравим.