What if.. [H.S] ✔️

Глава 35 /Не се доближавай до Аби!/

Приятно четене <3

Гледна точка на Хари

Карам побесняло по шосето и едва се държа да не бутна онзи шибаняк,който кара пред мен.Що за човек кара толкова бавно?
Толкова съм ядосан,че си представям волана за главата на Стийв.Толкова силно го стискам,че вече кокълчетата ми побеляха.Шибан Стийв.Мамка му!Толкова съм ядосан и на него и на Аби.Защо не ми е казала по дяволите?Защо?Цялата ѝ китка беше шибано червена,но тя трябва да се инати и да не ми каже.Ще се побъркам!
Готов съм да натисна педала за газта,когато шибания светофар светна червено.Мамка ти! Телефона ми вече прегря от обаждания и съобщения.И без това момчетата са след мен,няма за какво толкова да се тревожат.
Трябва да намеря Стийв и да му покажа,какво се случва,когато някой нарани нещо мое.И имам точния човек за това.
Набирам го и чакам да вдигне.
-Майк имам работа за теб.-казвам аз и чувам как се прозява.Той да не е спал до сега?
-Слушам шефе!-казва и чувам как леглото му изкърцва.
-Искам да ми намериш един адрес.Стийв Джаксън.-казвам,знаейки,че той ще се сети за кого говоря.
-Веднага шефе.-казва и затваря.
Веднага след това телефона започва да звъни,показвайки снимката на Аби.Не ми се говори с нея,твърде съм ядосан.Ще си изпусна нервите и после ще съжалявам.Затварям ѝ и паркирам колата.Изпувтявам и удрям волана с ръка.

Гледна точка на Аби

Вече обикалям кафенето за пети път с телефон в ръка,но Хари така и не ми вдига.Ще се спукам от притеснение.Ако му се е случило нещо никога няма да си го простя.Звъня и на момчетата,но и от тях няма никакъв отговор.Притеснението си проправя път през мен и секунди след това се намирам пред тоалетната чиния.Винаги,когато съм твърде притеснена стомахът ми реагира твърде бързо и повръщам.Емили също е притеснена.Личи си по погледа,който се появява,когато ме вижда в това състояние.
-Боже,Аби добре ли си?-пита тя и кляка до мен.
-Д-да,просто реакция срещу стреса.-казвам и избърсвам устата си.Нуждая се спешно от четка и паста за зъби.Тогава в главата ми изниква едно име.Браян.Трябва да му се обадя,той ще помогне.
Изправям се бързо и излизам от тоалетна.Емили тича след мен,но ѝ е малко трудно с тези токчета.
Взимам телефона и бързо набирам Браян.
-Ако,Браян къде си?-питам аз,веднага след като ми вдига той.
-Вкъщи съм, защо?Забравих да те питам как минаха изпитите?-пита той.
-Браян,моля те ела в кафенето срещу училище.Моля те,побързай.Хари ще убие Стийв!-казвам аз и усещам нови сълзи да се стичат по лицето ми.
-Какв..Идвам веднага!-казва той и затваря.
Оставям телефона на масата и прегръщам Емили.Наистина имам нужда от една приятелска прегръдка.И двете започваме да плачем и да се утешаваме взаимно.И тя доста се притеснява за Найл,но знам,че той е втория разумен в групата.Първият е Лиам.
Като говорим за Лиам,той си забрави телефона иначе до сега щяхме да изкопчим някаква информация.Все пак той е ужасен лъжец.
Звънчето иззвъня и през вратата влиза Браян,който е очудващо бърз.
-Аби какво се е случило?Ще получа инфаркт от вас?-пита той,а аз веднага се хвърлям и го прегръщам.
-След като свърши изпита,Стийв дойде до мен и ме заплашваше за глупости,които не разбрах,после стисна ръката ми и ми остави отпечатък.Аз не казах на Хари,за да не случи това,но той го видя сам и сега е по-зле от очакваното.Моля те намери го!-казвам аз и усещам как започвам да се задушавам.
Боже,паник атака.Не съм получавала паник атаки от няколко години.
Хващам се за гърлото в опит да се опитам да си поема въздух,но не успявам.Падам на земята и виждам уплашените изражения на Браян и Емили.Не мога да чуя какво говорят,опитвам се да се фокусирам върху гласовете им,но сякаш ушите ми са се изключили.
Хайде Аби,успокой се!Ти можеш! Дишай.Издишай.Всичко започва да става тъмно.Сякаш тъмнината ме дърпа към нея и ми доставя безопасност.Чувствам се добре в тъмнината.Не усещам нищо.Никакви емоции.

Гледна точка на Хари

След като си свърших работата с Стийв,вече се чувствам много по-добре.

*Ретроспекция*
Майк ми каза къде се намира шибаното копеле и за мое щастие той си е у дома.Вече съм в кооперацията му и се изкачвам по стълбите към етажа му.Още малко и ще си получи наказанието.
На етажа му няма и жива душа,а това ме улеснява още повече.Стигам до вратата му и позвънявам на звънеца.Закривам с пръст шпионката и чакам глупака да се появи.
-Какво иск..-преди да довърши му забивам един в носа и влизам в апартамента му.Затварям с крак вратата и му удрям още един.
-Какво правиш тук?Как ме намери?-пита той,като държи кървящия си нос.
-Важният въпрос е какво ще ти се случи сега?-казвам аз и го ритам.Той се превива от болка и пада на земята.
Аз заставам до него и започвам да го налагам.
-Повече..да..не..съм..те видял...около... Аби!-казвам и го удрям отново.
Изправям се и той веднага започва да се влачи назад.Има късмет,че ще го оставя жив.
Тогава през вратата влетяват всички момчета и без да казват нищо ме завлачвът към колата

   *Край на ретроспекцията*

Сега,когато съм спокоен мога да се обадя на Аби.Вече не ѝ се сърдя и се надявам и тя да не ми се сърди.Знам,че съм глупак,но не мога без нея.
Включвам телефона си и виждам 54 пропуснати обаждания от Аби и 4 от Браян.
Набирам номера на Аби и чакам да вдигне.
-Хари,по дяволите къде си?-пита Браян.Да не се е случило нещо?
-Идвам към кафенето.Защо,Аби не отговаря.
-Оо дяволите Хари,Аби получи паник атака и сега се бори за живота си.В линейката сме.Тя спря да диша по дяволите!-извика той,а аз вече не го чувах.Телефона падна между седалките,а Лиам и Найл впериха очи в мен.Лиам вдигна телефона и започна да пита Браян,какво се е случило,но аз не можех да реагирам.
Случи се заради мен.Аз съм виновен,че сега Аби се бори за живота си.Паля колата и колкото се може по-бързо тръгвам към болницата.
Дръж се любима.

Здравейте сладурчета!
Главата вече е качена и сега мога да съм спокойна.Беше ми трудно да я напиша,за това се забавих малко.Малко е късичка,но ви уверявам,че следващата глава ще е по-интересна.
Надявам се не се сърдите за това,че тук не се разбира какво ще се случи с Аби,но спокойно,в следващата глава ще разберете.
Та,какво мислите?Като цяло харесва ли ви книгата?Моля споделете мнението си.Наистина съм щастлива,когато напишете нещо за книгата или за главата.Дори и да е критика,пак ще се радвам да я споделите.
Тъй като края на историята наближава искам да съм сигурна че я харесвате.
Обичам ви и благодаря за отделеното време!