What if.. [H.S] ✔️

Глава 3 /Пред училище/

  Събудих се от ужасният звук на алармата ми.Станах и първото нещо което направих беше да отида до банята.Извърших всичките си сутрешни процедури и тръгнах към гардероба ми.Избрах си бели дънки,скъсани на коленете и бебешко син топ на който пише "Babygirl".Облякох си черните конвърс и тръгнах към училище.

Дано Хари днес е на училище.О,Аби,разбира се,че ще е на училище!Надявам се поне да го видя.
Вече бях пред училището когато пред вратата застана не кой да е,а Аманда Стивънс,най-популярното момиче в училище.До нея беше гаджето ѝ Стийв Джаксън,който е капитан на отбора по футбол.Знаех си че ще ми направи някакъв коментар и аз - слабачката ще се разплача.
Опитах се да си прикрия лицето с ръка но не ми се получи много.Аманда явно забеляза "прикритието ми" и яростно ме дръпна за китката.Когато Стийв видя това започна да се хили,докато Аманда ме гледаше сякъш съм убила кучето ѝ.

-Оо,ти нещо си взела да се обличаш като хората!-изсмя ми се тя.

Аз просто мълчах и я гледах.Знаех ,че ако кажа нещо ще стане по-лошо.

-Виж Аби,не ми се занимава с кучки като теб!-извика тя.Добре,какво съм казала?-Чудя се как баща ти те е търпял толкова години?-добави тя.

Аманда много добре знаеше че темата за баща ми ми е болезнена,но тя нарочно го направи.Свих ръцете си в юмруци и я погледнах колкото се може,по - страшно.

-Хаха,сигурно майка ти не може да види какъв плужек си станала,тъй като тя постоянно е на успокоителни,а брат ти сигурно в момента е във зимен сън!-изсмя ми се отново тя.

Това беше.Чашата преля.Бях бясна.Бързо отдръпнах ръката си от нейната и ѝ ударих  един шамар.

-НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИ ТАКА ЗА СЕМЕЙСТВОТО МИ!-изкрещях
аз.

Всички ни бяха зяпнали.Аз дишах тежко,а Аманда ме погледна кръвнишки и вдигна ръката си,за да ме удари,но точно в този момент,преди тя да се озове на бузата ми,някой я хвана.
Извърнах глава към непознатия.Хари.Това беше Хари!
Той я гледаше ядосано,а зелените му ириси бяха потъмнели.

-На твое място не бих го направил.-каза той,без никаква емоция на лицето си.

-И кой си ти да ми казваш какво да правя?-попита с насмешка Аманда.

-Предпочиташ да не знаеш.-отвърна той и ѝ се усмихна дяволито.

Точно в този момент звънеца би и Хари пусна ръката ѝ.

-Ще си го получиш Аби Милър,кълна се!-изкрещя тя,отдалечавайки се,а токчетата ѝ отекнаха в коридора.

-Хей добре ли си?-попита ме Хари като ме хвана внимателно за ръката и ме поведе към класната стая.

-Да добре съм! Благодаря ти!-казах аз и  се усмихнах.

-Няма защо!-отговори ми той и  отвърна на усмивката ми.

                          (   ...   )

Денят мина ужасно скучно.С Хари не се засякохме повече.
Вече се прибирах вкъщи.Бях много изморена.Отключих вратата,разбирайки,че отново къщата беше празна.
Качих се в стаята си.Извадих си телефона и реших да си направя няколко селфита и да кача нещо в Инстаграм.

@abbymiller add a new photo:

@abbymiller: Усмивката краси човека!

@harystyles:Боже,каква е тази красота!❤️

Хари ми коментира снимката.Леле чувствам се супер!Трябва по-често да качвам снимки.
Реших просто да оставя телефона си и да си легна,макар,че никак не ми се спеше.

______________________________________

Хей сладурчета!Ето я новата глава.Надявам се да ви хареса.

Вие какво мислите,дали между Хари и Аби ще се случи нещо?