What if.. [H.S] ✔️

Глава 37/Ако така ме караше да млъкна всеки ден,нямаше да спирам да говоря./

Гледна точка на Хари

Намирах се пред входа на болницата от 10 минути.Нямам смелостта да вляза,знам го.Но трябва.Ще го направя за Аби,трябва да се сбогувам с нея.
Влязох през входа и отново видях същата секретарка,но този път тя ме гледаше доста уплашено.Продължих напред,но предпочетох да изкача стълбите.
Третият етаж беше далеч,но поне ще мога да помисля малко.Пред мен още е картината на вече спрялото сърце на Аби.На малкото ѝ телце,което лежи под всичките кабели,опитващо се да се пребори за живота си.Заради мен.Заради моите глупави прибързани решения и реакции.Ще се обвинявам за случилото се до края на живота си,защото съм виновен.
Вече бях стигнал до третият етаж и ме делеше един завой на дясно от това да стигна до коридора на който се намира стаята на Аби.Вдишвам и завивам на дясно,а емоциите започват отново Даме застигат.
Очаквах да видя всички да са тъжни и да плачат,но намерих точно обратното.Емили прегръщаше Найл и леко подскачаше от щастие?Какво за Бога става тук?
Когато Лиам ме видя,тръгна към мен.Аз помислих,че ще ме удари,но той...ме прегърна?
-Хари,къде отиде за бога?Толкова се притеснихме за теб!Аби е будна и те търси!-каза той,но единственото,което чух беше последното изречение.
-Н-но как?Азз...-опитвам се да кажа нещо,но от устата ми не излезе нищо.
-Реагира твърде бързо,Хари.Докторите я стабилизираха и няколко часа след това тя се събуди.-каза той,а аз не изчаках да довърши,а се затичах към стаята на Аби.
Момчетата и Емили ме погледнаха доста подигравателно,но на мен не ми пукаше.Защото Аби е жива.А,аз си мислех,че тя...Боже!Как можех да се съмнявам в нея?Тя е най-силното момиче,което съм виждала.
Влязох в стаята ѝ и я видях-опряла се е на възглавницата си и притесненият ѝ поглед отново се намира на лицето ѝ.А когато ме погледна,отново онази топлина изпълни тялото ми.Затичах се и силно я прегърнах.Тя веднага се сгуши в мен,а аз усетих как отново очите ми се насълзяват.Леле не съм плакъл толкова много през целият си живот.
-Аби,толкова съжалявам.Не знаеш колко много съжалявам за това,че реагирах толкова прибързано.Знам,че аз съм виновен за станалото и наистина съжалявам...-преди да успея да довърша тя ме целуна.Ако така ме караше да млъкна всеки ден,нямаше да спирам да говоря.
-Шшт.Не си виновен за нищо!Аз съм си такава емоционална развалина.-казва,а гласът ѝ е дрезгав.Сякаш не съм я чувал да говори от години!
-Толкова ми липсваше!Помислих си,че ти...
-...съм умряла.Да,Браян ми каза,че когато си видял как сърцето ми спира си изхвърчал като фурия.Спокойно,няма да те оставя толкова лесно!-казва и ме бута леко по рамото.Тя се засмива,но на мен въобще не ми е смешно.
-Не е смешно.Не знаеш колко много се уплаших!Помислих си,че те загубих!-казах,а тя ме гледаше и се усмихваше.Как може да приема тази ситуация толкова добре?
-Казах ти,че от мен трудно ще се отървеш.-казва и отново започва да се смее.
-До кога ще стоиш тук?-питам я,а тя се замисля за момент.
-Докторът каза, че заради слабото ми сърце,ще трябва да остана поне за два дни.-казва тя.
-Но утре имаме изпит,как ще се явиш.-питам,а тя също изглежда,че се притеснява.
-Браян каза,че е говорил с директора и той е казал,че ще правя нещо като поправителен изпит,само че няма да е поправителен.-казва,а аз се усмихвам и отново я прегръщам.Вече страхът и болката са заменени с много любов и щастие.

3 седмици по-късно

Гледна точка на Аби

Излязох от болницата преди 2 седмици и се чувствам значително добре.Докторът реши,че ще е добре да остана 1 седмица за да съм под пълно наблюдение и да ми направят пълни изследвания.Останах една седмица и благодарение на това успях да се подготвя по-добре за изпита.
Колкото до изпитите,резултатите излязоха и съм наистина доволна от оценките.Имам отличен и на двата изпита!А,утре е бала.
Тъй като Хари  не ме пусна да се "напрягам",трябваше той и Емили да ми купят рокля.Да и аз се учудих на това,че се съгласи.Ако се питате за роклята,още не съм я видяла,тъй като Емили имаше "брилянтната" идея да ми я покаже малко преди бала,тоест да е за изненада.
Днес както обикновено,Хари ме задължи да си стоя в къщи и да не мърдам.Не знам какво му става,сигурно доста се уплаши от случката с паник атаката и сега не ми дава да мръдна от леглото.
Но и от една страна ми харесва,защото е хубаво да си почивам цял ден и той да ми готви.Да чухте правилно,той ми готви.
В момента Хари има някаква работа и не е при мен,за това реших да си направя един сандвич,колкото да не заспя.
  Докато си ядях сандвича най-спокойно,телефона ми започна да звъни.Не съм чувала мелодията си отдавна,но звъненето беше толкова настоятелно,че трябваше да вдигна.
-Ал..
-Боже Аби утре е бала!Нямам търпение!Ти също нямаш нали?-прекусва ме Емили още преди да успея да кажа нещо.
-Да,умирам от нетърпение!-казвам с глас пълен със сарказъм.
-Хей,не бъди толкова саркастична!Утре ще е твоят ден обещавам ти!Познай кой ще ти прави грима и прическата!-извиква тя и почти не ми пука тъпанчетата.
-Кой?-питам аз отегчено.Не ме разбирайте погрешно обичам Емили,но понякога тя е твърде въодушевена.
-Аз!Нямам търпение!Казах ли го вече?Е не ми пука!О и също така днес няма да виждаш Хари,ще го видиш утре!-казва тя и преди да успея да кажа нещо тя ми затваря.
След като изгубих апетита си просто се качих в стаята си и заспах.

Здравейте прекрасни!
Как сте?Новата глава е тук и се надявам да ви е харесала.
Както ви обещах Аби е жива!Та какво мислите?Споделете в коментарите мнението си!
Приятен ден.Обичам ви!!