What if.. [H.S] ✔️

Глава 18 /Не искам да го пускам/

Измина една седмица от както мама отиде в "болницата".Макар и да не я виждах често,тя пак ми липсва.Особено след като ми каза,че съжалява за всичко.
През тази седмица не се чувствах особено добре.Може би беше заради притеснението,не знам.Но не ходех на училище.Браян трябваше да ходи на работа,за да изплаща таксата за болницата,затова единственото ми спасение от мъката беше Хари.През цялата тази седмица,той беше неотлъчно до мен.С него доста се сближихме.Сега ми е както гадже,така и най-добър приятел.Сутрин ходеше на училище,след това веднага идваше вкъщи и стоеше до вечерта.Макар и да ми беше тъжно за мама,той успяваше да ме развесели.Пускаше ми филми,на които казваше коментари,които бяха ненужни,но все пак ме караха да се смея.А когато му е ден(както беше вчера)е просто,не знам как да го опиша...
  Тъй като вчера беше петък,той реши да си дойде по-рано,тъй като бил в настроение.През остатъка от деня той не спря да ми казва чук-чук шеги.Да,бяха трагични,но когато той започнеше да се смее на собствените си шеги,тогава просто не можех да се сдържа.

Днес е събота и Хари каза,че ще дойде по-рано вкъщи.Снощи си легнах към един часа,тъй като на Хари не му се спеше.Ще го видя аз как ще се събуди.
   Събудих се и първото нещо което направих беше да си взема телефона.Беше 10 часа.До сега не съм спала толкова много.Станах и си облякох бяла тениска и сив панталон.Вързах си косата на рошав кок и тръгнах към кухнята.Миришеше на нещо.Нещо вкусно.Дано Браян да е направил закуска.
Когато слязох долу заварих Хари да прави нещо на печката.Явно палачинки.Обаче когато погледнах към плота ми идваше да припадна.Имаше празни купи,брашно и лъжици по целия плот.
  Започнах да се приближавам към Хари,за да го уплаша.Вече бях почти до него,когато той се завъртя да остави палачинката,но ме видя и я изпусна.Аз започнах да се смея на изражението му.Той ме гледаше за секунди,после започна да се смее с мен.Вече се смеех със сълзи.Легнах на пода и се въргалях по него докато не се успокоя.
  Когато вече се успокоих погледнах Хари,който ме гледаше,сякаш ще ме изяде.Аз се изправих и го целунах по бузата.

-Благодаря,че нахрани пода!-казах аз,започвайки да се смея отново.След около 1 минута смях,се успокоих и видях намръщеното му изражение.

-Не беше смешно!-нацупи се той.

-Не беше!Беше трагично!-казах аз и започнах да се смея отново.

-Ще видиш ти!-каза той и изведнъж ме вдигна и ме понесе към дивана.Сложи ме на него и започна да ме гъделичка.Аз започнах да се гърча и да се смея.