𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ Part one ~

В ресторанта
Глт Джош
Седяхме и чакахме единствено Джимин да се появи. Умолявах го да дойде. Не бях обреден дали ще го направи, но се пак го чакахме. След близо един час той пристигна.
Глт. Джимин
След дългите и ужасно досадни молитви на баща ми сллоних да отида. . Колебаех се дали да го направя дълго време, но  в крайна сметка реших, че ще го направя. Не го бях виждал да е толкова въудошевен от години.
Отидох и на масата, на която седеше баща ми, седяха накакаво момче и жена. Застанх до масата
- И за какво съм тук? - попитах с монотонен не особено въодушевен глас
- Седни Чим - каза ми мило той.
- Първо името ми е Джимин... Второ; казвай за аккво съм тук. Губиш ми времето
- Добре деца искаме да ви кажем... - погледнах към Лия
- Че ние ще се женим - усмихна се весело жената, седяща до баща ми.
Поседах една две минути расъждавайки върху казаното
- Вече сме сгодени. Сватбата е другата седмица. - каза той. Погледнах ги.
- Ще се жениш?! За тази уличница?! - извика и ударих силно по масата. Вярно е не познавах жената, но съдейки по начина, по който с е еоблякла...,а й... тя далеч не бе толкова стара... и с дете. Кой знае на колко са я опънали. Дванадесет? Тринадесет?
- Джимине не говори така! - стана на среща ми - Дръж се малко по яъспитано...всички ни гледат  - каза с по тих тон
- Толкова бързо ли забави мама.. - Единатвеното, което за в момента се четеше в погледа ми ... Бе ненавист
- Как можеш да кажеш това?! ТА аз толкова я обичах! Джимин, сине живота продължава тя би искала да сме щсливи- казах хващайку ръцете ми - Всичко ще е наред... аз янам да забравя мама... никога... тя винагие живее с нас. Нали ти казах... тя те гледа от гор..
Отакубнах ръцете си излизайки от ресторанта. Качих се в колата си и потеглих към базата.
В базата ~~~
Тъкмо влязох
- Шефе - каза с усмивка дясната ми ръка Юнги.
- Къде е стоката? - попитах направо
- В склада - тръгнахме двамата на там.
- Наркотиците са с високо качество. Нямаше проблем при пристигането им - каза ми той
- Това е добре...след последният фал...надавам се да не допускал повече такива случай...
Взех си от стоката. Прибрах няколко пакетче та в портфейла си. Свърших си набързо работата тук като нареди кой какво да върши и как да го върши. Насочих се към колата си. Качих се затваряйки я внимателно. Истинската ми любов... моята вечна любов... колата. Насочих се към домът ми, който много скоро можеше и да не е такъв. След пристигането си заварих баща ми в хола.
- Искам да поговорим - каза веднага след като ме забеляза и се изправи
- Не мисля, че има какво да говорим с теб - казах спокойно с ледения си глас.
- Джимин не можеше ли да разбереш, че майка ти б.... - прекъснах го.
- би искала да сме щастливи?! Как можа да я забравиш толкова бързо?! Мислиш ли, че тя е щастлива от този факт?!  - казах повишавайки тона.
- Джимин! Минаха 5 години от смъртта и! Никога няма да я забравя! Обичах я и още я обичам, но трябва да продължим напред!
- Никога не си бил като мама и никога няма и да бъдеш! Тя притежаваше всичко което ти не! Тя беше прекрасна, а ти...
- Джимин престани! Правя най-доброто за теб!
- Това ли беше всичко? - попитах ядосано старайки се да сдържа нервите виждайки безкрайността на този спор. Никога не се отказвах...,но знаех кога да спра. А й...тонела има вход и изход...
- Утре Джонкук и Лея се места да живеят при нас. Момчето и жената който видя в ресторанта.
- КАКВО?! Как може тези изроди да живея тук! Няма да стане! Или те няам да живея тук или аз се махам - завих категорично. Толкова бързо? Та аз днес ги видях з а първи път и както той видя срещата ни не беше една от най-очарователните.
- И да искаш не можеш да се махнеш. Не си пълнолетен, а няма при кой да отидеш. Искаш, не искаш ще живееш тук с нас. Ще бъдем отново семейство - отвърна вече виждйаки, че няма изход от това... е той намери. Като ме постави между пука и наковалнята. Израможах ядосано качвайки се горе, демонстративно тръшвайки вратата. Добре...така да бъде... аз обичам да играя... но тук... аз съм котката...,а вие мишката.... Ще ги накарам да се махнат по-скоро от тази къща...дали мога... Ще видим...
Дата... 11.01. 2020...до рождения ден на мама... 11.12.2020...в тази къща няма д аима и следа..., че някой чужд е прекрачвал Прага и..

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това е новата ми книга! Надявам се да ви хареса! Знам, че в нея отново ще се разправя за мафията, но тази книга беше предвидена за другия ми профил sex_mood, но реших да е в този. Надявам се да не е проблем. След още няколко глави смятам да направя Q&A. На кратко обяснено :
Ако имате въпроси към герой те или към мен задавайте ги в коментарите под съответната глава като казвате за кой е въпроса. В тази глава "Q&A" ще получите отговори на въпросите си ако имате такива 🙂.
Пример :
Барабара защо спа със захарницата? Не обичаш ли вече кафеварката?

Барабара :
- Това беше пиянска грешка. Обичам кафеварката, но испитвам чувства и към захарницата.

~~~редактирана отново 10.03.2021~~~