In love with high speed

1.

6 месеца по-рано:

  - Добро утро! Как се чувстват красивите ми момичета днес? - мило попита Джонатън Андерсън. Той закусваше заедно с дъщерите си, Емилия и Лиса, и със съпругата си Анна.    
Емилия беше естествена брюнетка, обаче боядисваше косата си в перлено русо. Тя беше не много висока, слаба с извивки на най-подходящите места, с хубава усмивка, и малък нос. Лиса пък беше запазила естенствения си цвят на косата - кестенявото, беше една идея по-висока и слаба.
Джонатън е бизнесмен. За него семейния бизнес е най-важното. Дори по-важно от семейството.  Анна беше типичната домакиня. Обичаше да пече. Мечтаеше да има собствена пекарна един ден.

  - Супер – отвърна Лиса и се протегна, за да вземе портокаловия сок.

  - Ами...ти ще кажеш. Семейна закуска... какво се случва? – почуди се Ема (Емилия). Не е свикнала да закусва със семейството си, защото баща ѝ обикновено излиза рано за работа, а майка ѝ тича по това време. Лиса също излиза рано за работа. Тя беше инспектор в полицията.

   - Минаваме директно към темата? Добре. Това е много полезно в бизнеса. Ще бъдеш страхотен наследник на Anderson Enterprises Holding, Емилия, без значение колко дълго ще го отричаш. - каза Джонатън. Това беше намек към Ема, че ще го наследи, което се знаеше. Тя обаче не изгаряше от желание за това, но пък искаше да се издигне в очите на баща си, така че не се противопоставяше особено много.

  - Знаех си! Просто си знаех! Бизнес разговор. – възкликна Ема. Беше убедена. Джонатън не се интересува от друго.

  - Ами...да и не. Не бих го нарекъл точно бизнес.

  - Ами как тогава? – попита тя нетърпеливо. - Свързано ли е с бизнес?

  - Зависи от гледната точка.

  - Анна... - започна да казва Джонатън, но Анна го прекъсна, а тя никога не го прави. Обикновено е спокойна, търпелива жена, но сега беше привидно притеснена.

  - Емилия....

    - Ема...ние с баща ти...мислим,че бизнес свързване би било полезно. – изстреля направо Анна без да увърта повече.

- Като брак ли?! – възкликна потресено Ема. Щяха да я използват като разменна монета. Собствените ѝ родители!!!!

  - Ооо сега стана интересно! Не знам за Ем, но моето любопитство наистина го събудихте! – извика Лиса. Тя беше по-развълнувана. Може би защото не е на мястото на Ема.

  - Сладкишче, ти си на 23. Млада си, хубава и много интелигентна жена. И точно затова ти поверявам бизнеса си. Но си жена. Инвеститорите ще ни се доверяват повече, ако имаш мъж до себе си. - каза баща ѝ.

  - Вярно е...глупаво е, миличка, но е вярно. – подкрепи го Анна, докато стискаше едновременно ръката на Ема, за да ѝ помогне по-лесно да смели информацията, а и тази на съпруга си, за да го окуражи да продължи да говори.

  - Точно затова искаме да направим този брак между вас с Джамал Салим - за да можеш да обединиш нашите бизнеси в нещо по-голямо, да го ръководите заедно, а ти да не бъдеш подценявана.

  Много въпроси възникнаха в главата на Ема като например "Кой по дяволите е Джамал Салим?" "И струва ли си да жертва собственото си щастие за фирмата на баща ѝ и за пари?" Ако питате Джонатън отговорът е повече от ясен.

   - Значи и двете страни печелят?

Ема имаше нужда от време да обмисли предложението на баща си.

   - Да, неговия бизнес е в Египет...което пък ще ни осигури връзки в друга държава...всъщност даже в друг континент. Неговият бизнес е с петрол, така че е много стабилен и успешен. - каза баща ѝ, за да я окуражи, но думите просто минаваха през нея. Не ги чуваше, просто защото не я интересуваше какъв е Джамал. На нея ѝ пукаше единствено за това, че баща ѝ ще бъде разочарован, ако тя не вземе правилното решение.

   - Кога ще го срещна? – въздъхна тя и той веднага се усмихна и дори я прегърна, а той не е от най-емоционалните хора по принцип.

   - Принцеске...знам, че това е много сериозен избор и ако ти трябва време, ще те разбера.

Джонатън искаше да направи така, че на пръв поглед да изглежда, че Ема има избор, въпреки че реално тя такъв нямаше. Защото ако откаже, той ще се разочарова. Най-големият ѝ страх беше, че той може да се отрече от нея. Тя не иска да живее в сянката му, а напротив - иска да се издигне и даже да го надмине, но това ще стане само ако прави каквото той иска от нея.

   - Не, татко. Каквото прави теб щастлив, прави и мен щастлива. – отговори тя набързо.

  - Горд съм с теб, Емилия. Ще достигнеш големи висоти един ден, но без значение колко успешна и голяма ще станеш, винаги ще си останеш малката ми принцеска.

   Когато каза това, Ема не можа да направи нищо. За добро или за лошо вече се беше съгласила. Тя се усмихна на баща си въпреки сълзите, които напираха в очите ѝ.

   - Какво мислиш за вечеря довечера, миличка? - попита Джонатън.

Беше прекалено скоро! Ема просто кимна и тръгна към стаята си. Искаше да си поплаче
на спокойствие. Сама.