In love with high speed

40.

Тази сутрин Ема се събуди по абсолютно същия начин като предната - беше ѝ ужасно лошо. И фактът, че двуметровия сто килограмов татуиран исполин лежеше върху нея, не ѝ помагаше изобщо. Мамка му, беше тежък! Опитваше се да измисли как да се промъкне до банята без да го събуди. Тя буквално беше залостена под него! И в други обстоятелства би ѝ било приятно това...но точно сега...

    Като по чудо, успя да го избута откъм вътрешната част на дивана и се измъкна. Загледа се в него. Беше перфектен. С разрошената светла коса, разпиляняна по цялото му лице. Или с безгрижността, която излъчваше докато спи. Тя се усмихна.
   След като трябваше да прекрати този перфектен момент, колкото и да не искаше, се запъти към банята. Историята от вчера напълно се повтори - пак гадене. Започваше вече да си мисли, че май не е вирус. Имаше някаква минимално вероятност да е бременна, но не смяташе, че е възможно. Не помнеше Нейтън да е свършвал в нея. Но все пак се притесни. За сега беше решила да не казва нищо на Нейтън, преди да е сигурна. Нямаше смисъл да го тревожи без причина.

    Реши да отиде до града да си вземе тест, защото къщата на Нейтън беше в гората. Ема знаеше, че не е бременна, но искаше да е сигурна. Крачеше по-тихо от крадец из коридорите.

    - Добро утро, красавице. - стресна я Нейтън. 'Или пък няма да ходя сега' помисли си Ема. Крадците лесно влизат, ама трудно излизат без да ги хванат.

    - Добро. - опита да имитира спокойно, ненапрегнато изражение - точна противоположност на моментното ѝ състояние.

   - Днес смятам да си тръгнем за Мексико. Отдавна не съм си ходил вкъщи.

   - Сигурно ти липсва? - по-скоро попита, отколкото каза Ема. Но май знаеше отговора.

    - Ще излъжа ако кажа не. - той направи пауза. - Но и ти за нула време ще го обикнеш. А веднъж Мексико влезе ли в сърцето ти - излизане няма! - очевидно домът му е липсвал, и то много. Все пак той остана в Лос Анджелис заради Емилия. Заради безопасността ѝ. Защото му пука...и през цялото време му е пукало. Не за някой друг - а за Ема! Беше ѝ трудно да повярва, че е заслужила мъж като него до себе си. Но определено беше много щастлива, че той избра нея.

    - Наистина оценявам това, което правиш за мен и искам да ти благодаря. - изведнъж изпита нужда да го прегърне. Не знаеше защо. Някак отвътре ѝ дойде.