In love with high speed

27.

- Да, и аз. Просто минавах наблизо и реших да те видя! - направи се на ударен Джонатън. На всички им беше ясно, че това е театър.

- Защо не звънна? Знаеш, че сме близки. Моят хотел и и твой хотел! Ела да пийнем по нещо! Нали не бързаш много? - нямаше начин Андерсън да се хване в капана. Със сигурност беше наясно, че визитата му е очаквана, и че нямаше да си тръгне докато не си поговорят с Гарсия. Единственото му грешно предположение беше, че Гарсия няма да го остави да се прибере тази вечер.

- Всъщност бързам. - каза и насочи един 9 милиметров руски револвер към Нейтън. Беше наистина красива изработка. Сребрист, с хиляди миниатюрни диаманти по дръжката. Поръчков. Елегантно оръжие, наистина.  Нейтън не можеше да отрече, че копелето разбира от оръжия. Всъщност с радост би умрял от това произведение на изкуството, но не беше сега точният момент за това.

След като насочи дулото на пистолета към челото му, Елият се появи с десетина мъже. И те всичките държаха кучият син на мушка. Джонатън осъзна, че е един срещу 12 и че няма шанс, затова свали револвера си. Докато това се случваше Лиса се беше измъкнала вече. Нямаше да се пречка на същинската част от плана.

- Ами аз предлагам да се изнесем към мазето. Ти как мислиш, Андерсън? - предложи Нейтън хладнокръвно, все едно досега не е имало пистолет, насочен към челото му. За него не беше нищо неочаквано. Беше се приспособил към този живот. Все пак му принадлежеше още от първия му ден на този свят.
Андерсън кимна, защото все още всички пистолети бяха насочени към него.

- Но за целта ще искам да ми се довериш. Няма да те убия тази вечер, затова ми дай револвера си.

- И откъде да съм сигурен, че ще ме оставиш жив? - попита най-нагло Андерсън.

- По принцип не съм длъжен да ти се обяснявам, но днес ще направя изключение. Все пак градим доверие, нали така? Куките възнамеряват да те заключат днес, така че нямаме много време. Но ако все пак решиш, че не ти се ходи в пандиза и не-дай-си-боже избягаш, на драго сърце ще те сложа да спинкаш някъде на 2-3 метра под земята. Така че какво избираш?

Андерсън мълчеше, но беше повече от ясно кое от двете предложения му е по-удачно. Нейтън го бутна напред в знак да върви след Елият, който водеше. Всички отиваха към стая в подземието, точно до оръжейната. Беше много добре скрита, така че полицията нямаше да ги намери там дори и да иска, защото самия етаж имаше собствен код, за да стигнеш до него... или да се върнеш. Веднъж влезеш ли ти трябва друг код за излизане. Тези мерки бяха взети именно, за да може само определени хора да имат достъп до него.
Там ставаха 'разпитите' - най-сигурно е.