In love with high speed

24.

В очите му се четеше гняв, но той омекна в момента, в който Нейтън погледна момичето, което го докарваше до полуда само с поглед. Не знаеше дали изобщо беше възможно да стои настрана от нея. Очите ѝ се насълзиха когато видя ръцете му. Целите бяха в кръв. Повдигна ги към устните си и постави нежна целувка на тях, без да изпуска очите му от поглед. Той въздъхна.

- Не се тревожи за това. Дреболия е. И по-лошо ми се е случвало. - каза той и ѝ се усмихна загрижено, явно усетил притеснението ѝ.

- Защо... Си... - заекна и не можеше да завърже изречение, Ема. Не ѝ беше ясно защо си беше причинил това. Той се засмя един вид все едно нищо не е станало, или поне не му пука, че е.

- Когато тренирам понякога не се усещам. Не понасям боксови ръкавици, а бинтовете явно не са ефективни.

Нейтън си залепи фалшива усмивка на лицето, колкото да успокои красавицата, която стоеше пред него. А и как се очакваше да ѝ каже, че дори и да си изпотроши ръцете пак нямаше да му е достатъчно. Все още гневът и адреналинът от преди малко го тресяха, но някак ефектът им намаля щом я видя.

Той се замисли за огромният контраст между него и нея. Тя изглеждаше супер невинна и добра, докато той беше точно обратното на невинен и описанието 'лош' дори не го покриваше наполовина. Той не смяташе, че Ема заслужава да е въвлечена в светът на мафията и Камила беше права. За това се налагаше Нейтън да направи всичко възможно да я отблъсне на някъде, където ще живее нормален и скучен, но безопасен живот и няма да се притеснява, че на всеки ъгъл някой чака да я убие.

- Може ли следващия път като тренираш да избереш някое начинание, което не включва осакатяване. Например плуване? - Нейтън се засмя. Как, по дяволите, отблъскваш човек като Ема от преебания си живот?!

- Може и да не мога да се осакатя, но със сигурност мога да се удавя! - каза през смях той.

- Добре, забравяме и за този вариянт значи!

- От какво те е страх най-много? - попита Ема просто така.

"Да се събудя и да си мъртва" - помисли си той. Това беше напълно възможно в неговия свят. До такава степен му беше влязла под кожата, че да не е способен да я изгуби вече.

- От нищо. - отвърна той. Не беше съвсем лъжа, защото преди Ема наистина не го беше страх от абсолютно нищо. Беше се нагледал на такива неща, които даже и по филмите не може да се видят!