In love with high speed

32.

   Всеки от играчите на покер си имаше определен жест, който го издаваше дали има нещо прилично или не. Някои въртяха чашата си с алкохол в ръка, други се почесваха по челото. Затова беше важно да се наблюдава много внимателно кой какво прави. Така можеше да се обърне играта много лесно.
    След няколко раздавания, Ема започна да успява да проследи горе-долу при кой играч какви карти се падат. Забеляза, че Волков изглеждаше доволен. Потропваше по масата с картите, събрал ги в тесте. Това беше неговия издайнически жест.
    Останалите нямаха нищо кой знае колко интересно, съдейки по безпочвените им безумно високи залози. Вероятно си мислят, че никой не забелязва, че блъфират. Само че Ема следеше играта прекалено внимателно, че да им се върже.
   Нейтън също изглеждаше уверен, но Ема не можеше да си обясни защо, при положение, че тя държеше най-силната ръка. Имаше "Роял Флъш" (10, J, Q, K и А). Нямаше с какво да я надскочи. Тоест, на практика печелеше играта. И облога. Късметът беше на нейна страна.
   При покера следенето на противниците беше полезно, защото знаеш кога колко да залагаш. И никога не можеш да изгубиш така.
    Време беше за финалния залог. Първо беше Нейтън, а после Ема. Въртяха се по часовниковата стрелка.

    - 100 бона. - каза и бутна чиповете си напред. Ема се засмя на самоувереността му. Беше all in.

    - Плащам. - заяде се тя. Другите пасуваха. Не можеха да вдигнат залога, тъй като нямаше смисъл да рискуват на малките си бройки. А и тя дори не се опита да блъфира. Не целеше да събере всички пори на масата. За нея беше важно единствено да победи Нейтън.

   - 'Шоудаун'. - извика крупието. Това значеше картите долу.

    - Роял. - свали своите гордо Ема и извика: - Всичко при мен. - погледна към Нейтън. - Колко раздавания още ще изиграем?

   Увличаше се много лесно по покера. Преди години беше развила проблем. С тактиката си на игра си осигуряваше победа в 80% от случаите и това я беше пристрастило.

   - Ако не си забелязала, средствата ми привършиха. Предлагам да ставаме. Направихме шоуто с играта, сега е време за бизнес! - въздъхна Нейтън унило. Не му пукаше за парите, а по- скоро за облога. Трябваше да мисли други начини да я разубеди за състезанието. По принцип държеше на думата си, когато обещаеше нещо, обаче, сега не ставаше въпрос за мъжка дума. А за безопасност.
     Кимна на Волков и тръгнаха в посока частния асансьор. Ема го последва. Качиха се и Нейтън набра кода, който един от хората на Волков му бяха написали по-рано по време на играта. На въпросния скрит етаж имаше стая, която се отдаваше под наем от собствениците на казиното точно за такива цели. Срещу подходящата цена, разбира се, всеки можеше да я използва за каквито си цели пожелае. На собственика не му пукаше дали става дума за просто секс или за убийство ни най-малко. Стига да му се платеше, си затваряше очите.
   Слязоха надолу и стигнаха в определената за срещата стая. Беше единствената на този етаж и имаше специфичен код за нея. Доста добре скрита, забеляза Ема.
    Влязоха вътре и Алексей (малкото име на Волков) седна на един стол до масата. Бяха общо три, но Ема и Нейтън решиха да останат прави. Не плануваха да се заседяват много.