In love with high speed

32.

След няколко разигравания Ема започна да успява да проследи при кой играч какви карти се падат. Забеляза, че Волков получи 'Стрейт флъш' (5 последователни карти от една боя), а Нейтън - каре от 4 аса. Другите играчи нямаха нищо, в сравнение с това. Още преди да види своите тя знаеше, че има 'Роял флъш' (10, J, Q, K и А). Това беше най-силната ръка в покера. Тоест на практика печелеше играта. И облога. Късметът беше на нейна страна. При покера следенето на картите беше полезно, защото знаеш кога колко да залагаш. И никога не можеш да изгубиш така. И, разбира се, е нелегално.
    Време беше за залози. Първо беше Нейтън, а после Ема. Въртяха се по часовниковата стрелка.

    - 100 бона. - каза и бутна чиповете си напред. Ема се засмя на самоувереността му. Беше all in.

    - Плащам. - заяде се тя. Другите пасуваха. Не можеха да вдигнат залога (а той не може да се сваля).

   - 'Шоудаун'. - извика един. Това значеше картите долу.

    - Роял. - свали своите гордо Ема и извика. - Всичко при мен. - погледна към Нейт. - Колко врътки още ще изиграем?

   - Ако не си забелязала, средствата ми привършиха. Викам да ставаме. Направихме шоуто с играта, сега е време за бизнес! - каза Нейт унило. Не му пукаше за парите, а по- скоро за облога. Трябваше да мисли други начини да я разубеди за състезанието.
     След това той кимна на Волков и тръгнаха нанякъде. Ема го последва. Влязоха в асансьора и Нейтън набра някакъв код. Слязоха надолу и стигнаха в някаква стая. Беше единствената на този етаж и имаше специфичен код за нея. Доста добре скрита, забеляза Ема..
    Влязоха вътре и Алексей (малкото име на Волков) седна на един стол до масата. Бяха общо три, но Ема и Нейтън решиха да останат прави. Не плануваха да се заседяват много.

   - Емилия, удоволствие е да те видя, както винаги. Тази рокля подчертава красотата ти още повече. Няма ли да седнеш? - каза той и потупа скута си. С това действие целеше да отмести вниманието на Гарсия от причината да са тук върху арогантния си провокативен коментар и да го разсее по този начин. Нейтън го изгледа кръвнишки, затова Ема стисна ръката му в знак да не обръща внимание на такива глупости.

    - Любезен - както винаги! Но ще трябва да ти откажа, защото и така се чувствам перфектно. - отвърна му надменно тя. Такива плъхове като него не заслужаваха уважение, а някой, който да се отнася с тях така, както те с всички. Методите му бяха прекалено безсърдечни и безкомпромисни според Ема. Но тя мислеше така най- вероятно, защото това не беше нейния свят.
     Нейтън леко си отдъхна като чу отказа ѝ.