In love with high speed

5.

Преди два дни:

- Нейтън, в Ел-Ей е пристигнала пратка. - каза Хавиер Гарсия, баща на Нейтън и лидер на Мексиканския картел. Беше ясно за каква пратка става въпрос.

- И? – възкликна Нейтън.

Наистина не му беше до това в момента, защото предстоеше състезание в Гуадалахара (грaд в Meкcико). То се провежда веднъж на всеки три години и участват само най-добрите. Това е отборно състезание. Един отбор се състои от трима човека. Всеки участник получава точки в зависимост от времето, за което е направил обиколките, които са 3 на брой. Отборът с най-много точки печели състезанието. Нейтън по принцип не участва в отборни състезания, но това точно имаше целта за прикритие, докато картела вземе пратката с оръжия. Имаше много време до състезанието, обаче Нейтън още от сега го мислеше. Не му се щеше да излага на опасност други хора освен себе си и затова мислеше да откаже предложението на баща си.

Сестра му, Камила, за разлика от него с радост би участвала. Според Нейтън тя просто не осъзнаваше риска.

Нейтън се състезава от 14 - годишен. Високите скорости винаги са го привличали и за сега са единствената му страст. Другите неща, които прави за "забавление" са просто запълване на времето - те са нищо в сравнение със състезанията. С тях автоматично започна да събира спортни супер-коли, а и да ги усъвършенства. Гаражът му е нещо като албум със снимки - всяка кола принадлежи към конкретен спомен.

- Пратката е много голяма и искам да се уверя, че ще пристигне цяла в Мексико. - по-скоро нареди отколкото спомена баща му.

- От "Петте крале" ли трябва да я ескортирам до тук? – попита Нейтън, въпреки че беше почти сигурен какъв ще бъде отговора.

- Елият е единственият, на който бих се доверил за такова нещо.

Официално Елият беше собственика на хотел "Петте крале" в Лос Анджелис за пред хората, а и на много други из цяла Америка, докато реалният собственик бяха Гарсия. А неофициално, той се справяше с...хмм...нека ги наречем неприятностите и с някои от шипингите.

- Добре... А кога ще се случи размяната?

- Утре. Ще тръгнеш рано сутринта. Освен това искам да вземеш от Джонатън някои оръжия.

- За какви оръжия говорим тук?

- Руски пистолети...поръчкови. Само два броя са произведени в света.

- И двете ще принадлежат на Гарсия. - засмя се Нейтън и потърка ръце самодоволно. Точността на тези пистолети е зашеметяваща, което обяснява и ентусиазма му. Руснаците винаги са били добри в създаването на такива произведения на изкуството.

- Приеми го като награда за добре-свършената работа.

Кимна и тръгна към стаята си, но разбира се нямаше да си легне да спи както мислеше да направи, защото беше прекъснат от сестра му. Тя изглеждаше точно като него (те бяха близнаци) - руса със сини очи, същия нос и даже имаха еднакви татуировки на гърба - точно зад сърцето.

Тя също беше състезател като него очевидно, което обясняваше и надписа - той имаше специално значение и за двамата. Понякога се състезаваха в екип и честно казано бяха много добър отбор.

- Нейт? - извика го Камила.

- Дано е важно, защото прекъсна плановете ми за сън. – негодуваше той.

- Е нали са били само планове, така че какво се оплакваш? - от погледа му тя разбра, че не му се занимава с глупостите ѝ, затова просто продължи. - Дочух, че ще ходиш в Ел Ей, та се чудех...

- Не си и помисляй да ме питаш да идваш с мен! - той нямаше намерение да я вземе с него.

- Ооо, хайде де, Нейтън, моля те.

- Не ми прилагай трика с кучешката муцунка, знаеш, че винаги минава при мен. - помълчаха и двамата известно време и накрая той се съгласи. - Мразя те!

- И аз те обичам! - и постави целувка на бузата му.

- Не прекалявай с багажа. Една фланелка и едни дънки ще са ти достатъчни, все пак сме за няколко дни. - предупреди я той.

- Нейтън, една жена има нужда от багаж. Аз трябва да имам поне няколко чифта чисти дрехи за всеки ден. Все пак никой не знае какво ще стане. Трябва винаги да съм подготвена. Това, че ти можеш да караш с една фланелка цяла седмица не значи, че и аз го умея. – той извъртя очи.

- Разбра ли нещо за състезанието? - тя смени темата, защото очевидно и на двамата не им се спореше за дрехи.

- Имаш предвид нещо друго освен, че е в Мексико? - реши да я подразни той.

- Естествено, идиот такъв! Та то всяка година е в Мексико. Нещо друго, имам в предвид?

По-конкретно тя искаше да знае дали той се е съгласил да участва и дали ще я вземе в отбора му.

- По принцип не бих ти казал, но не, нищо ново не съм разбрал. – не беше решил още дали ще участва.

- Нещо случило ли се е? – попита тя, защото ѝ изглеждаше притеснен.

- Не. – увери я той. - Спокойно! Всичко е наред, но съм изморен. – добави една усмивка, за да я успокои.

- Добре. Лека, брат ми!

- Лека! - кимнаха си, той се изкъпа и си легна.