In love with high speed

8.

Нейтън хвана една бутилка с уиски и си наля в чаша. Наблюдаваше Лиса. Тя нервно мачкаше роклята си, надявайки се той да не е забелязал притеснението ѝ.

   - Седни, не си затворничка. Искаш ли питие? Изглеждаш напрегната. - отбележи очевидното той.

   - Не, благодаря. Та за какво сме тук? - направи се на ударена Лиса, което ядоса Нейтън още повече от факта, че тя изобщо си мисли, че може да постигне нещо с идването си тази вечер.

   - Не се прави на глупава, Лис. – той направи пореден опит за провеждане на цивилизован разговор. Знаеше много повече отколкото тя и предполага.

   - Откъде ми знаеш името? – тя продължаваше с малката си игра. Нейтън реши да се включи в нея.

   - Има ли значение, ти нали знаеш моето? - усмихна се арогантно той.

   - Идея си нямам за какво говориш! - продължи тя, но на него вече му писна. Разходи се из стаята в кръг, спря и впери поглед в нея. Отпи от питието си. Тя го наблюдаваше през цялото време, чудейки се какъв ще е следващият му ход.

   - Трябва ли да ти цитирам дословно биографията, инспектор Андерсън. Отегчаваш ме изключително много. Добре. Започвам. – извъртя очи, защото наистина нямаше намерение да се занимава с нея цяла нощ.

    Започна да цитира каквото му беше казал Елият по-рано и тя видимо се шашна. След това я изчака търпеливо да се стабилизира малко от шока и започна да отговаря на някои от неизречените ѝ въпроси.

   - Виж, когато наблюдаваш някого трябва да се слееш с тълпата, а не да обикаляш като изгубил се турист. Така става прекалено очевидно какво правиш, от личен опит ти казвам. А и без дегизировка си лесна за разпознаване, хората ми даже не трябваше да си правят труда да те търсят. На това ли му викате под прикритие във ФБР? Нищо чудно, че с хората ми винаги ви надушваме и от години не можете да ни хванете. Е, този път реших да ви улесня и да ви кажа да се разкарате.

Нейтън се чувстваше като малумник, докато ѝ преподаваше уроци по шпиониране и работа под прикритие.

   - Ами ела с мен и ще спрем? – Нейтън едвам сдържа истеричния си смях, който щеше да огласи бара, предизвикан от гениалното ѝ изказване. Не можеше да разбере дали се шегува или не.

   - И какво?! Ще се чукаме в стаята за разпит ли? – изкоментира високомерно той. Един от недостатъците му е, че няма филтър, казва всичко, което мисли. Все пак няма почти никой достатъчно смел да му се опълчи и той така е свикнал. Тя го изгледа лошо.

    - Семейството ми се занимава с това от доста дълго време, екипът ми е много по-добър от вашия, а вие сте прекалено предсказуеми. С хотелиерство имам в предвид. – обобщи той ситуацията накратко. Размаха телефона си. - Знаех, че сте го проследили. Ето те теб. Сигурен съм, че не си сама и отвън те чака подкрепление. - знаеше, че е прав, но изражението ѝ го потвърди.

     - Слушай ме внимателно сега. – изведнъж той стана много сериозен. Писна му от игрички. – Ето как ще се случат нещата. Сега ще си тръгнеш и ще кажеш, че не си ме срещнала и замразявате случая. Ясен ли съм? - тя го погледна невярващо.

   - А ако не го направя? - предизвика го тя. Не беше наясно с възможните последствия. Все още.

   - Ако не го направиш, първо сестра ти ще пострада. – личи си, че мразеше да го предизвикват. Особено хора без позиция. Тя нито има оръжие, което да насочи към него, нито заплаха, която да му отправи. Докато той имаше и двете.

   - Познаваш Джамал Салим, нали? Или поне си чувала за него? - тя кимна изплашено. Може би е осъзнала , че ще ѝ бъде най-лесно ако го послуша. - Мой човек е. Достатъчно е само да му се обадя и ще я гръмне, наред с цялото ти семейство. Така че избирай - или си тръгваш и забравяме, че въобще си идвала или ще възложа нова задача на Джамал. - заплахите му не бяха реални, защото не би наранил Андерсънови наистина, но Лиса нямаше как да го знае. Доколкото Нейтън разбра от разговора им, тя не знае много за семейния бизнес на баща ѝ. Това не го учуди ни най-малко.

   След като не отговори, той реши да я поощри като леко повиши тон:

  - Не те разбрах?!

  - Ще си тръгна.

   - Добро момиче.- той се усмихна самодоволно. Поредната победа в списъка. Винаги получава каквото си поиска. - Можело значи, а?

    След като извъртя очи се обърна да си ходи, но не беше познала! Той я хвана за лакътя, обърна я и я опря в стената. Устните му бяха на сантиметри от нейните. Възползваше се от начина, по който ѝ действа. От начина, по който действа на всички жени.

    - Недей да си мислиш, че ако друг път дойдеш ще ти се размине. Знаеш, че съм човек с големи възможности. - прошепна бавно, за да се увери, че ще го разбере. После рязко се отдръпна. Лиса очакваше да я целуне. И когато той не го направи, тя почувства разочарование, въпреки че не знаеше защо. Не знаеше защо иска изобщо да го целуне. 

   - Ето ти го! Сега можеш да тръгваш. – той ѝ върна пистолета. После се обърна и тръгна към апартамента си.

    Може и да беше с гръб, но усети как тя насочи пистолета си към него. Постави пръстите си на спусъка, но не го натисна. Тя знаеше, че всичките ѝ мъки ще свършат ако го натисне, но тя просто не би понесла да убие човек. Пък и след станалото днес, едва ли би се замислила да го направи.