In love with high speed

8.

Нейтън хвана една бутилка с уиски и си наля в чаша. Наблюдаваше Лиса. Тя нервно мачкаше роклята си, надявайки се той да не е забелязал притеснението ѝ.

   - Седни, не си затворничка. Искаш ли питие? Изглеждаш напрегната. - отбележи очевидното той.

   - Не, благодаря. Та за какво сме тук? - направи се на ударена Лиса, което ядоса Нейтън още повече от факта, че тя изобщо си мисли, че може да постигне нещо с идването си тази вечер.

   - Не се прави на глупава, Лис. – той направи пореден опит за провеждане на цивилизован разговор. Знаеше много повече отколкото тя и предполага.

   - Откъде ми знаеш името? Очакваше ли ме?– тя продължаваше с малката си игра. Нейтън реши да се включи в нея.

   - Има ли значение, ти нали знаеш моето? - усмихна се арогантно той и не отговори на втория ѝ въпрос, защото не беше необходимо.

   - Идея си нямам за какво говориш! - продължи тя, но на него вече му писваше. Разходи се из стаята в кръг, спря и впери поглед в нея. Отпи от питието си. Тя го наблюдаваше през цялото време, чудейки се какъв ще е следващият му ход.

   - Трябва ли да ти цитирам дословно биографията, инспектор Андерсън. Отегчаваш ме изключително много. Добре. Започвам. – извъртя очи, защото наистина нямаше намерение да се занимава с нея цяла нощ.

    Започна да цитира каквото му беше казал Елият по-рано и тя видимо се шашна. След това я изчака търпеливо да се стабилизира малко от шока и започна да отговаря на някои от неизречените ѝ въпроси.

   - Виж, когато наблюдаваш някого трябва да се слееш с тълпата, а не да обикаляш като изгубил се турист. Така става прекалено очевидно какво правиш, от личен опит ти казвам. А и по този начин облечена си лесна за разпознаване, хората ми даже не трябваше да си правят труда да те търсят. Клиентелата на хотела, или най-вече на казиното, изглежда по-друг начин. Дори проститутките излъчват повече класа. На това ли му викате под прикритие във ФБР? На евтина реплика за рокля и широко мъжко сако, което най-вероятно е на колегата ти? - роклята на Лиса изобщо не беше евтина, но в сравнение с облеклото на мултимилярдерите престъпници, които бяха въпросната клиентела на хотела, беше пошла. - Нищо чудно, че ми отне по-малко от три минути да те открия без особено усилие. Въпреки изнервящата ти игра да се правиш, че и двамата не знаем защо си тук, обаче, аз ще проявя благосклонност да ти кажа да се разкараш и да не си вреш носа там, където могат да ти отрежат ръката. Пък и, с тези досадни проверки рушите реномето на хотела ми. Щом аз съм те забелязал толкова бързо, значи и други са те видели.