In love with high speed

26.

Нейтън беше събуден от Маркъс. Беше бесен. Не се беше наспивал от месеци и когато най-после имаше тази възможност, това копеле развали всичко. Маркъс не беше от най-близките му хора, така че му беше много интересно каква ли глупост щеше да измисли като основание за това, че го е събудил в 3 през нощта.

Когато разбра, че става въпрос за Ема реши да го изслуша. Оказа се, че шибанякът Джонатан, решил, че не му е от полза факта, че Ема е избягала от другия шибаняк Джамал. Нейтън нямаше да позволи да я докосне за нищо на света. Искаше да го изпрати в гроба, заради всичко, което е причинил на Ема, обаче знаеше че тя няма да го понесе и ще я нарани по този начин.

Стана много тихо, така че да не събуди красивото си момиче. Облече се набързо и слезна във фоайето на хотела. Там беше срещата им с Маркъс.

- Дай ми една основателна причина до не те убия, задето ме събуди по средата на нощта! - изплю Нейтън, а Маркъс подскочи. В момента носеше обичайното си разгневено изражение на лицето, което като се смесеше с външния му вид, а именно едър татуиран, целия в белези, въоръжен и много опасен мъж, караше всеки да се вцепени от страх. Затова реакцията на Маркъс беше донякъде нормална.

- А вие сте?- попита полицайчето. Вече започваше да нервира Нейтън с тази негова неадекватност и това не беше добре за никой.

- Английската кралица! По телефона казахте, че ще пием чай и затова. - сарказма му направо тровеше изречението.

- Ооуу. Господин Гарсия! Приятно ми е! - Нейтън усещаше, че колкото повече време прекарваше с този индивид, толкова повече се доближаваше до това да се побърка.

- На мен не чак толкова, все пак да не забравяме какви са обстоятелствата. Ела с мен да поговорим отзад, че публиката тук ми идва в повече.

Той тръгна към един от баровете. Наля в две чаши по 20 грама уиски. В 3 през нощта това беше кафе за Нейтън. Бутна едната към Маркъс, но той му я върна. Нейтън извъртя очи.

- Не пия.

- Пресвета Дево! Как така?!

Глътна на екс неговата чаша, а после и тази на Маркъс. Маркъс осъзнаваше защо партньорката му се върна при него цялата облята в сълзи след разпита преди няколко месеца. Този мъж беше диво животно! Поведението му беше агресивно и меко казано първобитно, по негово мнение. Освен това беше огромен и имаше гаден поглед, който те кара да му припишеш на негово име всичко, което притежаваш просто, за да не те заговаря.

- Слушам те. Всичко, което знаеш и потенциално мислиш да направиш. Имаш 30 секунди да ми привлечеш вниманието. - не му се губеше повече време.

- Джонатън Андерсън планира да отвлече Емилия и е хванал Лиса. Тъй като ще дойдат до тук... реших,че можем да работим заедно, за да го заключим.

Нейтън нямаше шанс да остави Джонатън жив ако го хване. Но можеше да използва ресурсите на LAPD. Просто щеше така да извърти нещата, че той и Андерсън да останат сами. Така щеше да каже, че се е самоубил, защото нямаше да има свидетели, които да го опровергаят. Или поне такъв беше плана.

- Това ми е ясно. Въпросът ми е какво искаш от мен да направя?

- Не съм решил още. Буквално идвам веднага след като Лиса ми се обади.

На Нейтън му стана ясно, че се очакваше от него да измисли плана. Маркъс не му изглеждаше особено креативен. Което честно казано чудесно го устройваше.

- Добре. Слушай моята идея. Ти ще седиш да пазиш Ема в някой апартамент, но не и в нейния. А аз ще примамя Андерсън в моя , където ще го хванете. - идеята беше да го разкара докато си свърши работата. Маркъс беше прекалено емоционално ангажиран с ролята на Лиса в случая, че не мислеше трезво и нямаше да се усети изобщо.

- Ще се справиш ли? - Нейтън се засмя истерично на въпроса му. Не беше нужно да му отговаря каквото и да е било. А Маркъс попита просто от загриженост. Изобщо не целеше да го обижда.

- Слушай ме много внимателно - ако нещо стане с Ема, ще ми бъдеш боксова круша в мазето за неопределено време! - предупреди го Нейтън, докато го гледаше заплашително право в очите. Маркъс само кимна. Ясно беше, че нямаше да разчита само на него. Щеше да сложи и негови хора за всеки случай, на които вярва, че ще се погрижат да няма проблеми.

Нейтън пренесе на ръце Ема до друг апартамент по възможно най-внимателния начин. Не искаше да я буди. Предупреди Маркъс да не го прави също. Остави ги. После звънна на Елият. Естествено без него нямаше да стане. И тук започваше съществената част на плана. С хората им щяха да обезвредят подкреплението на Андерсън, защото Нейтън беше сигурен, че щеше да има такова. Той нямаше как да дойде сам. Само че Нейтън не планираше да го убива тази вечер, а само да го разпита. Щеше да е прекалено очевидно, че той стои зад това. Но не това беше нещото, което го притесняваше. Всъщност не му пукаше за това. Нещото, което го притесняваше беше, че не знаеше Ема как ще реагира. Не знаеше все още дали го иска мъртъв или не. Затова докато не разбере окончателно, беше решил да не го пипа.

...

След двайсетина минути Андерсън се появи. Хората му на секундата бяха премахнати, колкото до него самия - той влезе с Лиса без да забележи това. Хората на Нейтън бяха професионалисти все пак - знаеха какво правят.
Нейтън отиде при него.

- Андерсън? Не знаех, че ще ми гостуваш. - престори се на изненадан Нейтън.