In love with high speed

34.

Диего беше прав. И Нейтън го знаеше. Колкото и да се дърпаше от сериозните връзки с жените, нямаше да може да избегне тази с Ема. Тя му беше влязла много навътре под кожата. Нейтън искаше да е негова. Само негова. Всичко това беше сравнително ново за него. Чувствата бяха новост. Не беше изпитвал такива неща към жена откакто беше на 16. Тогава загуби Андреа.
      Убиха я пред очите му. Точно на състезанието в Гуадалахара. Пак имаше голяма пратка, която трябваше да се прикрие. Както си говореха и се смееха преди състезанието, дрехите ѝ се напоиха с кръв и тя се струполи безжизнено на пода. Нейтън я взе в ръцете си и крещеше името ѝ, невярвайки на случилото се. Смъртта на Андреа, която беше любовта на живота му, съсипа всяка шибана молекула живец останала в него. Той стана безразличен към света. Дори и да бяха застреляли и него в следващата секунда, просто не можеше да му пука по-малко! Казват, че времето лекува, но Нейтън смяташе, че колкото повече време минаваше, толкова повече осъзнаваше колко му липсваше. Толкова повече го болеше. Болката беше най-безсмисленото чувство за него. Затова той изолираше себе си от всякакъв тип емоция. От този момент нататък спря да чувства каквото и да е било към всеки.
      Единствената мисъл, която крепеше малкия разум, останал в него, беше, че ще убие изродът, който ѝ го причини! Факта, че не го е направил още, не му даваше мир. Но копелето беше станал буквално невидим. За последните 10 години беше заличил всякакъв тип следи за съществуването си от лицето на Земята.

Точно поради тази причина, Нейтън искаше да стои настрана от Ема. Но вече беше прекалено късно за това. Освен това той беше достатъчно голям егоист, че дори да не си помисли втори път да я остави.
    Нейтън си беше взел поука от Андреа. Вече не беше същото 16-годишно безпомощно хлапе, което тепърва навлизаше в света на големите и едва се грижеше за себе си. Нямаше да позволи същото да сполети и Ема за нищо на света.

    - Ще тръгваме ли, Нейт? - попита тя сладко и го изкара от мислите му.

    - Изморена ли си, красавице? - имаше нещо наум за вечерта.

    - Ни най малко! - отвърна тя с усмивка на лице.

    - Тогава бих искал да ти покажа едно място? - предложи той негигурно. Преглътна нервно. - Разбира се ако искаш. - покашля се.

    - Добре, отиваме. - отдъхна си като чу това. Наистина идеята му за вечерта щеше да бъде голяма изненада за Ема, и Нейтън се надяваше да бъде приятна.