In love with high speed

21.

  Елият си беше набелязал един много интересен поръчков револвер. Сравнително малък, но удобен. Имаше изписани инициалите му на дръжката и на патроните. Това е нещо като запазена марка на всяка по-голяма мафиотка фамилия.

- Виждам, че вече си започнал с подготовката. - отбеляза самонадеяно Нейтън.

- Това дребно нещо? - каза той със сарказъм, разбира се.

Този пистолет е важна семейна реликва. Баща му, му го е дал когато е бил на пет. Както Нейтън получи своя. Тогава се е научил да стреля. А на единайсет вече се биеше по-добре и от инструкторите си - чичо му Хуан, който владеел 7 бойни изкуства и Скар - бащата на Рей. Баща му казваше, че колкото по-рано научиш тези неща, толкова по-бързо ще навлезеш в бизнеса и ще се сработиш с фамилията. Така наричаха хората си, защото си пазеха гърбовете взаимно и никой не би предал другия. Докажеш ли себе си пред Капо - вече си от семейството.

- Няма да е достатъчно.

- Да разбирам ли, че имаш план?

- Бих ли те поканил, ако не съм подготвен? - и двамата се засмяха.

- И как ги виждаш нещата да се случат? - попита Нейтън.

- Щом ще праща хора в хотела, с пълното съзнание, че две от трите най-влиятелни фамилии в Америка - Гарсия и Найт са тук, няма да са малко. Дори и да си мисли, че няма да го очакваме.

- Напълно си прав. - съгласи се Нейтън.

- Затова петима снайперисти ще ни пазят гърбовете. Най-добрите в света. То е ясно, че хората на Ахмед ще са мъртви преди да прекрачат прага на хотела, но все пак...

- Ще е добре да имаме хора и вътре, за да се подсигурим. - довърши мисълта му той.

- Да.

- Колко би било елегантно да поставим?

- Двайсетина разпределени между етажите, но най-много на партера и пред пентхауса ти. Нищо помпозно.

- Мислиш ли, че Ахмед ще дойде лично?

- Разликата между Ахмед и теб, е че той няма вяра в хората си и затова ги заплашва с животите и близките им. Доста долно ако питаш мен. - той направи пауза. - Тоест казвам, че не би оставил задачата на който и да е, да убие наследника на Хавиер. И точно това е шанса ни да го избутаме от пътя.

- Добре. Всички ли са на позиция? - Елият кимна. - Тогава нека клането да започне. И нека да е ясно - каквото и да правиш, Ахмед е мой. - той кимна. После телефонът му звънна.