In love with high speed

20.

- Много добре. - усмихна му се подигравателно Нейтън. Заби юмрук в корема му и той изплю кръв на пода. После задърпа ръце, за да се хване за корема от болка, но те бяха вързани, така че въжето само се затегна около тях. Нейтън не беше от хората, които толерираха неуважението. От никого!

- Може би проблема е в мен. Забравих да спомена, че ще се отнасяш към мен с уважение.

- Или какво?! Уважавам единствено Аллах. А ти си същия боклук като баща ти. Защо да те уважавам? Аз не уважавам него. Така или иначе ще ме убиеш. - последва удар в лицето и счупен нос.

- Това зависи само и единствено от теб. Ако ми кажеш каквото искам, ще се прибереш невредим. В противен случай ще те накарам. - каза заплашително той. Искаше нищожеството пред него да е наясно, че не се шегуваше. - Сега ми кажи защо се мотаеше около "Петте крале"? - каза по-спокойно.

Нареди да го развържат, за да не се чувства толкова застрашен, а той се свлече на земята. Мълчеше. Истината за това сбъркано копеле беше, че би умрял в адски мъки за шефа си, но няма да обели и дума. Така действаха Салим. Промиваха мозъци. Но Нейтън имаше план Б. Елият смята, че майките са слабото място на всеки мъж. Нейтън знаеше, че звучи долно да го заплашва чрез нея, но нямаше избор. Информацията му трябваше. От египетския боклук зависеше дали ще нарани майка му, или не.

- Така си и мислих. Е щом така няма да говориш, ще се наложи да поканя нашия гост. Рей, вкарай я вътре.

- Umi? - (мамо от арабски) каза в учудване той когато тя влезе.

- Исмаил?- (така се казваше мъжът). Прегърна го и плачеше докато изричаше името на сина си.

- Да не си я пипнал, кучи сине! - кресна той, но Нейтън не смяташе, че Исмаил е в позиция да нарежда.

- Е, Катиджа. - (така се казваше майка му) - Знаеш ли защо си тук? - обърна се към нея безизразно Нейтън. А тя поклати глава за "не". - Синът ти не иска да ми каже нещо, засягащо живота и сигурността на семейството ми. Предполагам можеш да си представиш как се чувствам. Тук си, защото искам да го накараш да говори. - тя тръгна да казва нещо на арабски, но Нейтън я прекъсна. - Не искам да чувам арабски! Ясен ли съм?! Ще говорите на нашия език. Ако копелето не проговори умирате и двамата. - Катиджа кимна за "да". Нейтън изясни това, за да няма въпроси после. Горката жена трепереше цялата.