In love with high speed

19.

Докато се държеше за него, той свали блузата ѝ. В това време си чу трясък, а секунда след него последваха и ругатните на сестра му.

- Мамка му! - изкрещя Камила, а Ема се засмя.

- Май не сме толкова сами, колкото си мислехме. - обобщи ситуацията тя и двамата се засмяха. Тя слезе от него и облече хвърления на пода суичър. - Ще тръгвам.

- Не, остани тук. Първо ще разкарам сестра ми, за да си отидеш в стаята без да те види, защото утре няма да не остави намира от въпроси. - Ема се засмя.

- Ооуу... но аз бих се радвала да чуя твоето обяснение. - каза с престорено разочарование.

- Може би следващия път. Поне нека има какво да обясняваме. - усмихна се предизвикателно той.

- Мечтааай си. - провлачи тя докато той излизаше от стаята, но се направи, че не я е чул.

- О, Нейт. Защо не спиш? - попита Кам с почуда.

- Ами някой се изкрещя по средата на нощта! Примерно. Кой ли?!

- Ами отидох да пия вода, но си ударих кутрето в шибаното ъгълче на шибания шкаф! - повиши тон тя. Това, че латино-американките са шумни беше стереотип, който Камила сякаш постоянно се опитваше да докаже, че е реалност.

- Шшт! По-тихо. Ще събудиш Ема. - излъга Нейтън. Не му се слушаха крясъците ѝ точно в този момент. И използва сладката Ема за перфектното оправдание.

- Съжалявам. - каза 'уж' по-тихо тя. Той извъртя очи.

- Хайде сега по леглата. Ако всички започнем да обикаляме като караконджули апартамента всеки път когато си ударим пръстчето, тук ще стане лудница. - каза. Искаше вече да я разкара. Това отнемаше прекалено много време.

- Не мога да те трая повече. Лягам си. Добре, че Ема е тук. Поне ще имам по-веществена причина да те игнорирам - ще говоря с нея. - въздъхна Камила.

- Ако си мислиш, че би избрала да прекара деня си с теб, отколкото с мен, жестоко се лъжеш.

- Понякога си мисля, че са те травмирали много преди да те осиновим. - заяде се тя и затвори вратата на стаята си. Той реши да игнорира казаното от нея, въпреки че не беше вярно, защото най-после глашатайката си легна!

Влезе в стаята си, за да каже на Ема, че е чисто и може да си ляга. За негова изненада тя вече беше заспала. Намираше я за много сладка и някак невинна, докато спи. Хвана я на ръце и я пренесе в стаята ѝ. Внимателно я постави на леглото и я зави. Ухили се глупашки на нея и на това, което му причиняваше. Знаше, че такъв като него нямаше как да бъде с ангел като нея. Никога. Тя просто не заслужаваше такава съдба според него. Все пак жена на Капо не беше особено приятна титла. Защо? Ами постоянно някой ще иска да я убие, за да се добере до него например.