In love with high speed

31.

- Мамка му! - възкликна Нейтън удивен. Това е нерегистрирана информация в базата данни. Щеше да му е много полезна, ако я има. - Имаш ли документите още?

- Да. Само, че ще ми трябва компютър да ви ги извадя.

- Имаш го! - каза. Тази информация наистина му трябваше. Отиде до стаята си, откъдето взе лаптопа си. Върна се в кухнята и ѝ го подаде.

- Един момент. - каза тя и вдигна пръст в знак да изчакат. - Готово! - каза тя след около минута.

- Бърза е! - похвали я Елият. - Мисля, че ще ти е много полезна в Гуадалахара. - Нейтън открито се дразнеше на коментарите на Елият. Елият го знаеше, но искаше Емилия в екипа си. Знаейки, че все някога ще омръзне на Нейтън, искаше да я използва максимално докато я има.

- Я да видим какво си открила. - каза Нейтън и започна да разглежда документите на компютъра един след друг. Ченето му направо увисна! Установи, че Емилия беше права. Волков наистина не е 'просто дребен трафикант'. И е добър в прикриването си. И то много. Те с Елият фактически нищо не знаеха за него!

Ема го гледаше със самодоволна усмивка тип 'Е кажи сега де, не съм ли най-добрата'.

- Мисля, че ще е по-добре да не ходиш. - каза Елият.

- Не. Волков не обича да си играят с него. Той няма да забрави ако не отидеш. И ще ти вдигне мерника. - обясни Ема.

- И какво предлагаш да направя? - попита я. Не можеше да разбере какво искаше от него. Първо казва 'капан е, не ходи', а после 'трябва да отидеш'.

- Ще отидем двамата. Аз го познавам по-добре от теб, така че ще имаш нужда от мен.

- Н... - тръгна да възразява Нейтън, но нямаше тази възможност.

- Дори не си и помисляй да възразяваш!

- Но... - още един безуспешен опит от негова страна.

- Казах без възражения! - истината е, че Нейтън тайно харесваше как тя го командваше насам-натам. Намираше го за секси.

После си отиде в стаята, Елият си тръгна, а Нейтън си легна. Беше изморен от всичко това, което се случваше в последно време.

....

- Нейтъъън!! Ставайй! Трябва да тръгваме след малко. - чу Ема да му говори, докато се беше надвесила над него. Примига няколко пъти. Все още му се спеше. Зави се през глава с надеждата, че ще го остави да поспи. А и не искаше да ходи в казиното, тъй като излагаше и нея на опасност. Ако отиваше сам нямаше да има чак такива възражения.