In love with high speed

35.

    Отвори очи. Сложи ръка пред тях и ги присви когато стана, защото силната слънчева светлина му пречеше. Слънцето тъкмо изгряваше. Беше красиво, но и ужасно болезнено рано сутрин.
Спомни си за прекрасната вечер и му стана хубаво. Завъртя се и погледна към прекрасното момиче до него. Неговото момиче. Беше заровила лице в пясъка. Той се засмя. Радваше ѝ се. Беше красива. А зад тази красота, което е по-важното, се криеше невероятен човек. Можеше да го разбере, дори за малкото време, за което я познаваше.
Тя запримижа с очи.

- Добро утро. - каза и се усмихна. Той също.

- Добро да е! Как спа? - попита.

- Честно казано, спах страхотно.

Тя наистина спа добре. Не се беше будила нито веднъж. Обикновено сънят ѝ винаги се прекъсваше от ужасен кошмар, свързан с Джамал. Понякога го сънуваше, че е жив и от това я побиваха тръпки. Раната все още не беше зараснала напълно.

Но сега беше различно. Спомняше си как заспа снощи - сгушена в Нейтън. А той я беше обгърнал със силните си ръце. Тя се чувстваше в безопасност, и щастлива, че е до любим човек. Човек, който за малък период от време ѝ показа добротата си, дори и Ема да не мислеше, че я е заслужила. Все пак се радваше, че той беше в Египет точно когато избяга. В точния момент - на точното място! Дължеше свободата си на него.

- А ти? - попита тя.

- Много добре. Все пак имах честта да спя до една много красива и невероятна жена. - тя се усмихна при тези думи. После постави нежна целувка върху устните му. Той, разбира се, не остави нещата така и я целуна по по-типичен за него начин.
Когато се отделиха от целувката, оставиха момент да се възхищават един на друг. Точно така! Седяха и се гледаха в мълчание. Но точно сега, думите бяха излишни.

- Знаеш ли какво ми се прави уикенда? - каза той след сякаш часове. А тя поклати глава за 'не'. Идея си нямаше какво си беше наумил.

- Иска ми се да те заведа на вилата ми в Аспен. По това време на годината там има сняг, така че ще можем да караме ски.

Тя гледаше развълнувано, но и уплашено в същото време. Никога не беше ходила в Аспен. А какво оставаше да е карала ски! Страхуваше се, че е достатъчно веднъж да падне, за да е фатално. Шумахер беше идеалният пример за това. Рискуваше живота си на пистата всеки ден, за да свърши на легло, заради ски. Не звучи добре, нали? А не можеше дори да си представи това да се случи на Нейтън. Нямаше да го преживее. Комата е състояние, в което не си мъртъв, но не си и жив.