In love with high speed

18.

- Ема?! На теб говоря! - тя вече викаше. Това беше моментът, в който Ема вече не можеше да се сдържа.

- МОЖЕ БИ ОТ ПСИХОПАТА ДЖАМАЛ, КОЙТО МЕ ПРЕБИВАШЕ ВСЕКИ ДЕН ДО НЕСВЯСТ! ИЛИ ОТ ШИБАНИТЕ МУ РОБИ, КОИТО ИСКАТ ДА МЕ НАМЕРЯТ И УБИЯТ!! ИЛИ ОТ БАЩА МИ, КОЙТО МЕ ПРОДАДЕ ЗАРАДИ ИНТЕРЕСИТЕ СИ! - Ема крещеше и ревеше. Имаше нужда да си излее всичко, което таеше в себе си толкова много време. - НИТО ЕДИН ОТ ВАС НЕ СИ НАПРАВИ ТРУДА ДА СЕ ПОИНТЕРЕСУВА КАК СЪМ!! НИТО ЕДИН!! ЗА ТОВА НЕ СЕ УЧУДВАЙТЕ И ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ВИ ВИЖДАМ!!! - знаеше, че Лиса не е виновна за станалото, но в момента беше наранена... и ядосана на всичко и всички. Тя осъзнаваше, че звучеше като истеричка, но нервите ѝ вече не позволяваха да реагира спокойно. - Лиса,тръгвай си, моля те. - каза вече по-спокойно, но все още плачейки.

- Ема, нямах представа, че... - тръгна да казва тя, но Ема я прекъсна. Изтърканите извинения на сестра ѝ нямаше да променят нищо от случилото се. Беше прекалено гневна, за да осъзнае, че Лиса е най-малка виновна в цялата ситуация.

- Не, Лис. Имала си шанс да разбереш. Тръгвай си. - тя клатеше глава в отрицание и също се разстрои. Това не трогваше Ема вече. - Искам време. Да си поживея сама и да осмисля себе си. Окей? - каза безизразно. Лиса кимна.

- Добре. - избърса сълзите си и си тръгна. Ема избърса своите и си пое дълбоко дъх. Секунди след това усети, че стоеше в прегръдката на Камила. Не знаеше с какво е заслужила помощта на Гарсия, но се радваше, че те го правят за нея. За кратко време осъзна, че можеше да открие сестра в нейно лице.

- Уведомете ме когато свършите, защото умирам от глад. И гледайте да е по-бързо. - каза Нейтън.

- Ооо, я млъквай. Ти кога не си гладен?! - отвърна Камила. Ема се засмя въпреки на случилото се.

- Хайде да се качваме в пентхауса и да си поръчаме пица. - предложи Нейтън.

- А защо да не сготвя нещо? Ема едва ли е яла мексиканска домашна храна ала Камила? - попита Камила.

- И не ѝ го пожелавам. Най-много да се отрови, а ние не искаме това, нали? - сряза я Нейтън.

- Толкова ли е зле? - попита и се засмя Ема.

- Не го слушай. Той е идиот! Изобщо не е зле! - защити се Камила.

- Последния път изпусна лютия сос в тенджерата. Щеше да отровиш баща ни.

- Първо, беше случайно и се случи само веднъж! И второ, ако ще отравям някого по предназначение, то това ще си ти, а не татко.