In love with high speed

2.

Разликата между Лиса и Ема е, че Лиса никога не би се съгласила на нещо само и само да угоди на някого. Ако беше на мястото на Ема, нямаше никога да приеме брака с Джамал, без значение какви биха били последствията.

    Лиса последва Ема. Знаеше, че ще я намери ревяща на килима. Искаше да я успокои. Искаше да я убеди да не прави нищо без самата тя да го иска.

   Почука на вратата и изчака отговор, но такъв не получи, затова направо влезе.

   - Хей! Как си, Емс? – попита Лиса като за начало.

   -Как да съм? Главата ми е пълна с въпроси, но те нямат значение и без това. - отговори тя.

   - Защо не пита татко? Като ще си съсипваш живота, поне узнай с какво точно. – направи опит да я разведри Лиса.

   - Не си го съсипвам! Или поне се надявам да не го. - усмихна се леко тя.

   - Мхм...да, то всички се омъжваме на 23 за напълно непознат някъде на майната си! Но това са подробности, нали? – каза Лиса със съвсем лека нотка сарказъм. Тук Ема вече се засмя. А Лиса дори не се беше пошегувала. Каза си истината!

   - Знам...права си, но може пък да не е толкова зле. Винаги съм искала да отида в Египет, пък и още не съм срещнала този Джамал. Може пък и да е готин. - каза Ема обнадеждаващо. И сама не си вярваше на думите, но се надяваше, че животът ѝ не е съвсем преебан.

    - А може и да е смръщен чичак. А и не виждам защо ти трябва брак, за да посетиш Египет. Веднага ще ни организирам една екскурзия до там!

    - Няма да ме разубедиш, нали знаеш? – Ема е доста упорит човек. Като си науми нещо, никой не може да промени решението ѝ.

   - Сигурна съм, просто искам да се уверя, че не правиш нищо насила. Не искам да си нещастна. Все пак ти винаги си ме подкрепяла с моите безумни идеи и мечти, дори и тази да стана инспектор в полицията. Искам поне веднъж и аз да съм до теб. – каза Лиса окуражително.

  - Оценявам го наистина и те уверявам, че всичко ще е наред. Бизнесът значи много за татко, а и си мечтая да го поема от малка. Правим жертви за мечтите си, нали? - тя се усмихна, но не беше толкова от щастие, колкото до загриженост. За Лиса. За баща им и щастието му. За бизнеса.

   - Можеш да се откажеш по всяко време, нали знаеш?

   - Да.