In love with high speed

23.

Прибраха се и едвам минаха през вратата, толкова много торби имаше. Ема едва ли щеше да отиде с Камила на пазар някога скоро. Нейтън взе торбите на Ема и ги занесе в стаята ѝ като един истински кавалер.

- А моите нямa ли да вземеш?! - провикна се Камила.

- Да не би да не знаеш къде ти е стаята? - каза той, но в крайна сметка като се върна взе и нейните.

- Ема, нали ти казах като Камила ти дойде в повече, да звънкаш? - той искаше да се увери, че Камила не я е държала насила. Не вярваше, че има човек, който да изтърпи Камила и досадността ѝ повече от половин час.

- НЕ СЪМ Ѝ В ПОВЕЧЕ. ТИ СИ МИ В ПОВЕЧЕ! НА МЕН И НА ВСИЧКИ. - латино - американката в нея пак нададе вик. - Когато казах на наще, че искам домашен любимец, имах предвид куче, но те решиха да вземат теб вместо това!

- Свободна си да се изнесеш! - предложи ѝ арогантно Нейтън.

- ¡¿Y por qué no sales?! - ( А защо пък ти да не се изнесеш?!) Нейтън я изгледа с насмешка.

- ¡Me preocupa no extrañarte demasiado! - (Притеснявам се да не ти липсвам прекалено много!) продължи с арогантното си държание той.

- USTEDES DOOOOS!!!!! - (Вие двамата!!!) кресна Ема и всичко млъкна.

Изглеждаше спокоен човек. Явно си имаше своите моменти. Още повече, че знаеше испански, което изненада Нейтън. Той говореше на испански точно поради тази причината, че уж Ема не ги разбира. Но се радваше, че поне го е разбрал преди да каже нещо неподходящо.

- Така. Стига сте се карали. Няма реален проблем, нали? Всичко е наред. Така, че спокойно! - никой не ги разтърваваше толкова бързо. Това ги изуми и двамата. - Никой няма да се изнася! Окей? - те кимнаха. - Камила, дрехите ни седят разхвърляни. Ела да ги оправим. - каза и тръгна, но Нейтън я спря. И двамата седнаха на килима в хола.

- Никой не се е справя толкова бързо с тайфуна Камила. Впечатлен съм!

- Ама и ти не си цвете за мирисане. Инат такъв! Умишлено я дразниш! - усмивка заигра на устните ѝ и автоматично и на неговите.
    Вниманието на Нейтън се прикова към устните ѝ. Забеляза, че се е загледал в тях. Бяха като наркотик. От най-хубавия вид. Веднъж беше напълно достатъчно да ги вкуси, за да се пристрасти. Фактът, че ги прехапваше в момента изобщо не му помагаше. Погледна към очите ѝ. Красиви бяха. Забеляза, че и тя гледаше неговите устни. И тя искаше да я целуне, колкото и той. Затова го направи. Обхвана малкото ѝ личице с ръце. Зачуди се как как може такова прекрасно същество да бе изстрадало толкова много. Сега, точно в този момент, искаше да отмие всички тези лоши спомени от главата ѝ, и да ги замести с нови, по-хубави. И щеше.