In love with high speed

29.

    - Добре, господин "гангстер". - засмя се Ема. - Хайде да свършим малко работа и да поговорим с Елият. - каза и отиде да отвори входната врата на Елият.

    - Ти да не би да ме нарече по онзи начин? Отново?! - възкликна възмутено Нейтън, обаче Ема не му обърна особено внимание. После той дотича до нея, за да отвори вратата и ѝ се оплези детински. Правеше всичко това, за да види усмивката ѝ. Човек не би повярвал, че това е същия Нейтън, който е и на работа. Как този красив и лигав мексиканец е психопат?

   - Бях по-бърз! - извика триумфално и Ема го сръчка в ребрата, а той се изхили. Ема се разтапяше като видеше тази усмивка. Намираше я за адски красива и обожаваше да я вижда.

    - Хей... Елият, нали? - поздрави тя мило.

   - Да, а предполагам ти трябва да си Емилия. Нейтън не спира да плямпа за теб по цял ден, така че не се стряскай от това, колко много знам за теб.

   - Моля те, наричай ме, Ема. - наистина не ѝ беше любимо да ѝ викат Емилия по обясними причини. Той кимна. И после рязко смени темата. Ема си мислеше, че го е направил, защото не обича да го поправят, но истината беше, че не му пукаше изобщо за това, а просто искаше да мине към съществената част вече.

    - Ела да говорим в кухнята. Камила е навън с Лиса и Мирчо. - съобщи Нейтън, а Ема се засмя.

    - Маркъс. - поправи го тя през смях.

   - Е да де, и аз това казах. Марко.

    - Добре. - каза Елият.

    - Добре, аз ще ви оставя... - тръгна към стаята си Ема, защото бизнеса на Нейтън не я засягаше изобщо, но той я спря.

    - Не, и ти си част от разговора. - Тя погледна учудено. Идея си нямаше за какво става дума.

    - Нищо ли не си ѝ казал? - попита Елият и всички седнаха на масата в кухнята, а Нейтън поклати глава за 'не'.

    - Какво да ми кажеш? - попита нервно Ема, гледайки към секси мъжа до себе си.

   - Нещо се случи. И не ми е леко да ти го кажа, защото не знам как ще го приемеш. - беше нетърпелива да разбере, но също така започваше и да се притеснява. - Баща ти беше тук, в хотела.

   - Търсел ме е?! Наранил ли е някого?! Лиса?! Камила?! - опитваше се да налучка тя.

   - Казах ти, че Лиса и Камила са навън. Мога да ти гарантирам, че са живи и здрави, и в безопасност. - отдъхна си, но само за малко, защото знаеше, че имаше и още. - Но не мога да кажа същото за баща ти обаче. - каза Нейтън и думите му я парализираха.