In love with high speed

38.

- Не сме те и канили. - каза Нейтън през смях, при което тя го погледна много лошо. - Исках да ти кажа, че след като пристигнем в Аспен ще ти пратя самолета и ти ще се върнеш в Мексико. - по-скоро нареди той отколкото каза. Но просто нещата трябваше да се случат така. Беше за нейна безопастност.

    - Кой ти каза, че ще направя точно така?! - възмути се Камила, но в случая нямаше много голямо значение. Все пак, що се отнасяше до сериозните неща, когато Нейтън кажеше нещо - ставаше.

    - Не си спомням да съм те питал.

    - Аз пък искам да остана в 'Петте крале'! Пък и, Елият е тук. Не виждам какво те притеснява.

    - Отивам за няколко дни в Аспен. Искам да ги прекарам спокойно, знаейки, че сестра ми е в пълна безопасност в Гуадалахара. Моля те. - реши да пробва и по другия начин. Обикновено когато нещо трябваше да се случи по различен от този на Камила начин,  пак ставаше както Нейтън казваше, но междувременно се изпокарваха. А и той не искаше точно това сега.

    - Пък и, Елият не ти е детегледачка. - добави.

    - Добре. - каза, а Нейтън не можеше да повярва на чутото. Съмняваше, че е ще стане толкова лесно.

    - Моля?! Ти да не би да каза 'добре'?! Доброволно?!

    - Да. Но не свиквай. - засмя се тя. - А сега ми кажи какво ще правите вие двамата, сами, на ски в Аспен? Меден месец, може би? -Нейтън извъртя очи.

    - Много ли ни личи? - попита Еми мило. И с усмивка. Нейтън я целуна по бузата. Обичаше да я вижда усмихната.

    - Niña, не съм сляпа. Виждам как се гледате с Нейтън. Виждам блясъка в очите ви. Пък и напоследък Нейтън е по-малко дразнещ. Даже каза 'моля' днес! А това се случва изключително рядко, да не кажа никога. - (niña=момиче) каза Камила, а Нейтън я побутна по рамото приятелски.

     - Щяхме да минем и без тези подробности. - изнедоволства той.

    - О, я млък! Не може ли и аз веднъж в живота си да кажа нещо сладко! Пък и, се радвам за вас. Супер сладки сте заедно. Като че ли единия допълва другия.

    - ....или Ема изкарва и малката частичка добро в мен наяве. - довърши Нейтън. Тя успяваше да се справя с "тъмнината" вътре в него.

    - Не, Нейт. Ти не си лош! Ти просто си ... добро момче с лоши навици. - поправи го Ема. Само да знаеше колко греши... Нейтън беше по-скоро лошо момче с няколко добри навика. Пък и, чували ли сте някога за добър мафиот? Да...няма и да чуете. Защото Нейтън беше точно това - един шибан мафиот! Без значение как Ема го виждаше, това не би променило какво правеше той. Не би могла да заличи смъртта, която се влачеше след него като опашка. Просто му помагаше да спи през нощта. И го караше да изпитва други емоции освен гняв и безразличие.

    Беше го страх, че когато Ема го опознае, ще си тръгне. Прекалено увреден беше, а тя беше толкова перфектна в неговите очи...не мислеше, че мястото ѝ беше до него. Камила знаеше това и затова се опита да влее малко разум в упоритата му глава, но уви е било прекалено късно. Вече беше хлътнал по Емилия. Очакваше момента, в който тя ще си тръгне, защото ще дойде ден, в който и тя няма да може да го спаси от тъмнината, така че когато това стане той щеше да закърпи сърцето си със спомените за нея. Усещаше, че постепенно губи способността да живее без нея. А това беше лошо. Много лошо.

   ....

  Събраха багажите и се качиха на самолета. Седнаха и стюардесата им наля изстудено просеко.

   - След седмица е състезанието в Гуадалахара... - започна Нейтън.

    - Значи след Аспен отиваме в Мексико? - той кимна. - Добре, супер.

    През останалата част от пътя си говореха главно за Аспен. На Ема ѝ беше интересно защо Нейтън се спря на точно този град за уикенда им, а не някой слънчев курорт? Истината е, че планината е единственото място, на което Нейтън се спира, за да си поеме дъх, защото само там не мислеше за нищо. Искаше да сподели това място, където всички грижи изчезваха, с нея.

    След няколко часа бяха в Аспен.

   Нощта тъкмо пристигаше. Красивите цветове на залеза ги озаряваха.
Отидоха до вилата. Тя представляваше дървена къщурка, изцяло обградена от дървета. Изглеждаше сякаш извадена от приказка.
Влезнаха вътре, защото въпреки дебелото облекло, не се бяха аклиматизирали. Това не беше слънчевия Лос Анджелис! Зарязаха багажа на пода. Направиха си горещ шоколад с няколко маршмелолс отгоре, за да се стоплят и седнаха пред телевизора. Гледаха 'Сам вкъщи' - много подходящ за студено време филм. И двамата го обожаваха.

   ...

      Филма свърши...Ема ревеше от смях. А Нейтън ѝ се радваше. Но ако вечерта завършеше просто така щеше да е като от приказка. А той не би позволил това, нали?
    Започна да поставя леки целувки по врата на Ема.

    - Някой май иска да се позабавлява? - каза тя съблазнително. Прехвърли си крака от другата му страна, така че бяха опряни един в друг. Тя беше на сантиметри от устните му. Носовете им се докосваха. - Ще слушаш ли, за да получиш наградата си? - продължи да го дразни сладостно, шепнейки върху устните му и търкайки се в набъбналия му член. Той кимна.

    - Добро момче. - усмихна се тя, преди да го целуне. Нежно и бавно. Оо, много бавно. Определено не беше по вкуса му. Свали ѝ дрехите набързо, така че да остане само по бельо. Обърна я по корем.

   Да, така определено му харесваше повече. Скъса ѝ прашките със зъби. Постави целувки по дупето ѝ и леко го захапа, после продължи нагоре. Стигна до врата. Тя изстена. Това му беше достатъчно, за да разбере колко много го желаеше. Реши да не я дразни повече и навлезе в нея...