In love with high speed

33.

   Нейтън и Ема се прибраха в пентхауса, преоблякоха се набързо и слязоха в подземния паркинг. Нейтън се чувстваше най-после себе си като махна костюма.

   Отидоха в неговата част на паркинга. Тъй като често пътуваше до Ел-Ей, беше оставил преди време и някои от красавиците си там.  Две Lamborgini-та Hurricane Evo, напълно еднакви, единствената разлика беше, че едното беше бяло, а другото - синьо. Също и един червен Dodge, но него не го караше много. И разбира се, не можеше без черния му звяр - Nissan GTR R5.

- Коя от всичките е твоя? - попита тя.

    - Ти как мислиш? - беше му интересно с каква кола си го представя.

   - Черната R5ца . Подхожда ти - цветът му е точно в твой стил, а и двигателят си е същински звяр. Плюс, че излъчва класа, но не е прекалено.

    - Много точно предложение. Права си, R5-цата е моя, но не само тя, а и всички останали коли тук. Така, че избирай на свобода.

   - Знаеш ли, ти наистина си разглезен. - каза тя и се засмя. - Ще взема червения Dodge. - Нейтън прехапа устни като чу избора ѝ. Описанието му за тази кола е следното - агресивна и предизвикваща респект на улицата, но не колкото GTR-a му, разбира се.

   - А аз ще взема моя звяр, за да тръгнем долу-горе на равни начела. И двете коли са около 900 коня.  Всичко зависи от само и единствено от шофьора.

    - Така е най-честно.

....

     След около 5 минути вече бяха на пистата. Там винаги имаше много хора, защото всяка вечер се провеждаха гонки. Из между тълпата имаше доста добри състезатели, но те бяха значително по-малко от татините лекенца, на които родителите им са им взели нова кола и те даже не могат да я карат, обаче са тръгнали да се състезават. Точно от такива най-лесно се печелеше хубава кола. Този тип индивиди идваха главно, за да си покажат колите и заради леките жени, които се въртят около пистите. Нямат никакви състезателни възможности. Те не го правят заради тръпката от ръмженето на двигателя... или заради адреналина, който започва да бушува във вените ти, когато включиш азота, в случай, че има такъв. Тогава чувството е като да излиташ със совалка за луната. Точно заради това усещане Нейтън беше по пистите от 14-годишен. Не че не се е възползвал от навалицата от курви по тези места, но те никога не са му били главната цел.