In love with high speed

33.

Нейтън и Ема се прибраха в пентхауса, преоблякоха се набързо и слязоха в подземния паркинг. Нейтън се чувстваше най-после себе си като махна костюма.

Отидоха в неговата част на паркинга. След като щеше да се задържи в Ел-Ей известно време, беше взел и някои от красавиците си със себе си. Две Lamborgini-та Hurricane Evo, напълно еднакви, единствената разлика беше, че едното беше бяло, а другото - синьо. Също и един червен Dodge, но него не го караше много. И разбира се, не можеше без черния му звяр - Nissan GTR R5.

- Коя от всичките е твоя? - попита тя.

- Ти как мислиш? - беше му интересно с каква кола си го представя.

- Черната R5ца . Подхожда ти - цветът му е точно в твой стил, а и двигателят си е същински звяр. Плюс, че излъчва класа, но не е прекалено.

- Много точно предложение. Права си, R5-цата е моя, но не само тя, а и всички останали коли тук. Така, че избирай на свобода.

- Знаеш ли, ти наистина си разглезен. - каза тя и се засмя. - Ще взема червения Dodge. - Нейтън прехапа устни като чу избора ѝ. Описанието му за тази кола е следното - агресивна и предизвикваща респект на улицата, но не колкото GTR-a му, разбира се.

- А аз ще взема моя звяр, за да тръгнем долу-горе на равни начела. И двете коли са около 900 коня. Всичко зависи от само и единствено от шофьора.

- Така е най-честно.

....

След около 5 минути вече бяха на пистата. Там винаги имаше много хора, защото всяка вечер се провеждаха гонки. Из между тълпата имаше доста добри състезатели, но те бяха значително по-малко от татините лекенца, на които техните са им взели нова кола и те даже не могат да я карат, ама са тръгнали да се състезават. Точно от такива можеш да си спечелиш лесно хубава кола. Те идват главно, за да си покажат колите и заради леките жени, които се въртят около пистите. И нямат реални състезателни възможности. Те не го правят заради тръпката от ръмженето на двигателя...или заради адреналина, който започва да бушува във вените ти когато включиш нитрото - тогава колата се изстрелва и имаш чувството, че летиш. Точно заради това усещане Нейтън беше по пистите от 14-годишен. Не че не се е възползвал от навалицата от курви по тези места, но те никога не са му били главната цел.

Слезе от колата си и се огледа да види Ема, но видя и един стар приятел освен нея. Диего. Запознаха се точно на тази писта. Състезаваха се. Той го предизвика, защото искаше колата на Нейтън, а Нейтън никога не отказваше предизвикателство. Тогава той беше с бял Aston Martin DB11. Това беше първото състезание на Нейтън. Беше на 14. Диего беше по-голям и беше убеден, че ще победи. Та Нейтън не се беше състезавал досега. Той обаче имаше преимущество, защото знаеше за колите много повече. Нейтън спечели главно поради една причина, Диего направи грешката да изпусне газта точно преди финала, което даде възможност на Нейтън да го изпревари. От тогава се състезаваха рамо до рамо и Нейт му издаде някои от триковете си, но не всички, разбира се. И така изградиха добро приятелство с времето.