In love with high speed

42.

Преди обаче да натиснат педалите на газта, Нейтън беше подготвил нещо за своето красиво момиче. Все пак това беше първото състезание, в което се състезаваха заедно. Искаше да ѝ покаже колко много значеше за него това, че днес ще са рамо до рамо. Да ѝ покаже, че е само и единствено неговата принцеса. И ако нещата се развият добре на състезанието, планираше да я направи своя жена.
Да, имаше известни притеснения, но знаеше, че каквото и да излезе, Елият и Хавиер щяха да се справят. Все пак, това нямаше да им е първия такъв шипинг. Пък и, вече познаваха Валдез по-добре. Не смятаха, че има нещо, с което да ги изненада. Така че Нейтън беше достигнал до някаква степен спокойствие.

Отиде до Dodge-a, с който беше дошла Ема. Забеляза, че и Лиса беше там, а до нея имаше друго момиче. Изглеждаше като нея. Най- вероятно и тя ченге, предположи Нейтън. Той просто им се чудеше как така все се въртяха около нелегалните му забавления... като състезанията, трафика с оръжия, наркотици... или когато му се щеше да освободи Емилия от този побъркващ гащеризон, който не показваше и сантиметър от тялото ѝ.

"Не се заяждай, Нейт. Недей. Знаеш, че ще си изкараш после ненавистта към сестрата на твоята съвършена принцеска върху пистата." - помисли си Нейтън.

Естествено, като се паркира при тях не пропусна да шляпне секси задника на момичето му. После леко го размачка. А тя прошепна, обръщайки глава назад към него:

- Е хубава работа, господин Гарсия! Точите лиги по десерта, а още не сте видели основното. Изчакайте малко, до довечера. Поне да стане по-интересно. - 'мен и сега ми е интересно' помисли си той. Чудеше се как да не се надърви човек, когато този ангелски глас така го примамва?!

- Бебо, имам малка изненада за теб. - каза и постави целувка на врата ѝ.

- Ммм... така ли? - измърмори тя.

И чак сега той реши да обърне внимание на завиждащия поглед на Лиса. Или поне така му изглеждаше.

- А ти какво правиш тук? - попита с раздразнение. - Довела си и подкрепление, в случай че изпуснете пратката? - изкоментира арогантно, поглеждайки пренебрежително към другата особа. Приличаше му на новобранка.

- Дойдох да подкрепя сестра си. И да ти пожелая да се гръмнеш!

- Споко, скъпа! Често му го казвам! - изникна Камила от някъде.