In love with high speed

6.

На следващия ден:

   Камила изключи алармата на телефона си.  Беше прекалено рано, но беше развълнувана за престоя ѝ в Ел Ей в "Петте крале", не е като да изнудваше Нейтън само и само да види Елият. Мъжете обикновено не ѝ правеха впечатление, но Елият - той я оставяше без дъх. Висок, с черна коса и черни очи, тяло на гръцко божество и татуировки в изобилие.

Единственият му недостатък беше, че лесно се нервира. Но Камила вече беше свикнала с настроенията му. Точно гневът му плашеше враговете им. Той беше вторият най-влиятелен мъж в мафията след баща ѝ.

   - Каааам! - извика Нейтън и я извади от мислите ѝ.

   - Qué?! - (Какво?) извика тя.

   - Tenemos que irnos. El avión sale en una hora. - (Трябва да тръгваме. Самолета тръгва след час.)

    - De inmediato? - (Веднага ли?)

    - Si! - (Да!)

    - Dame 5 minutos. - ( Дай ми 5 минути) каза тя и започна да се оправя. Сложи дънки и къс бял потник, за да може да се виждат татусите по корема и ръцете ѝ. Косата ѝ се спускаше свободно по раменете. След около 10 минути беше готова.

   - Uhh ... Camila! Llegas una hora tarde! - (Ъгх...Камила! Един час се туткаш!) изкоментира Нейтън. Нямаше как да пропусне просто.

   - ¡Me pego un tiro! Y cuando termines, podemos irnos. - (Я се застреляй! А когато приключиш може да тръгваме.) понякога наистина я вбесява и на всичкото отгоре го знае и го прави нарочно! Това е цената, която трябва да плаща всеки ден, защото има брат.

    Той извъртя очи и повлече багажите им към колата. По пътя към летището поспориха малко, но накрая стигнаха до извода, че е най-добре да се игнорират взаимно. Качиха се на самолета като той я пренесе на гръб, а тя го удряше и викаше да я пусне и в интерес на истината той го направи, но в самолета. После седна колкото се може по-далеч от него, пусна си музика и заспа. На самолета бяха само тя, Нейтън, стюардесите и пилотите, така че полетът им мина спокойно. Все пак Камила успя да го проспи целия без нито веднъж сънят ѝ да бъде прекъснат.

  След като пристигнаха в Лос Анджелис, Нейтън не искаше да я буди. Беше толкова сладка и невинна докато спи. Чак да забравиш, че е дъщеря на Хавиер Гарсия. Тя изобщо не принадлежеше на мафията, но беше въвлечена по кръвна линия.

      Събуди се в ръцете на Нейтън. Той я носеше към стаята им в хотела, но преди да я сложи на леглото тя се събуди. Естествено не пропусна случая да я подразни.

    - Добро утро, мое малко уродче! Как спа? - попита я той мило. Точно тази му страна обичаше най-много. Усмихна му се и той ѝ отвърна със същото.

  - Изненадващо добре! Защо не ме събуди? - попита невярващо. Все пак я беше пренесъл до тук ДОБРОВОЛНО, без причина или поне тя не виждаше такава. Надушваше нещо съмнително тук!

   - Ами ти си спеше толкова сладко, пък и нямах нужда някой да ми досажда по пътя до тук. - засмя се той.

   - Каквото и да говориш, постъпката ти беше супер добра и аз няма да я забравя. - каза му тя.

  - Не е толкова наложително! – каза той и после, както я държеше, я пусна да падне на пода - Време е да слизаш.

  - Смешно ли ти е? - изправи се Камила и започна да го удря, но той хвана ръцете ѝ.

  - Стига! Почини си. Имам среща с Джонатън, а после и с Елият, така че си намери занимание.

   - Добре. Кажи ми като свършиш с Андерсън. - каза тя.

   - Някаква конкретна причина за това?

   Той много добре знаеше, че тя искаше да дойде на срещата му с Елият, но искаше сама да му го каже. Беше му пределно ясно, че го харесва. Но Елият не е от типа с гаджетата, така че едва ли нещо би могло да стане между тях. Той беше работохолик.

   - И без това нямам какво да правя цял ден, може да дойда при теб и Елият.- каза тя и Нейт не можеше да прикрие усмивката си.

   - Ще видя какво мога да направя.

   - НЕЙТЪН! - тук не можеше да сдържи смеха си и тя го сръчка.

  - Тръгваам, Кам. Чаоо! - реши да я остави в очакване за отговор и не ѝ даде такъв.

   - Сега ще си тръгнеш, но не сме приключили! - размаха му заканващо пръст тя. А той направо излезе.

  ....

    Беше на мястото, където се бяха разбрали да направят размяната с Джонатън. Не след дълго се появи и той.

    - Гарсия. - кимна му той и Нейтън отговори със същото.

  - Андерсън. Носиш ли пратката?

   - А ти парите?

   - А ти как мислиш?

   - Разбила се.- каза той и си размениха куфарчетата. Всеки отвори своето, за да провери дали съдържанието е такова, каквото се бяха разбрали. В това на Нейтън имаше два пистолета и два пълнителя с по осем патрона всеки. Не само пистолетите бяха поръчкови, а и патроните също. Те бяха по-заострени във върха и по тънки назад. В куфарчето на Андерсън имаше сумата пари, еквивалентна на пистолетите.

  - До следващия път, Гарсия. - след като и това беше казано, си кимнаха за чао и после всеки по пътя си. Бързо ставаха размените. Все пак така беше най-незабележимо, а нали това беше целта - никой нищо да не заподозре.

  ...

   Нейтън се върна в хотела и се обади на Камила да слезе в ресторанта, където се бяха разбрали с Елият да се срещнат.