In love with high speed

37.

След обяда, с Нейтън се настаниха пред телевизора. Netflix & chill, знаете. Избраха да гледат Lucifer. През цялото време докато го гледаха, Нейтън не спря да я дразни. Стискаше задника ѝ, а тя се търкаше в члена му. После започна да дразни котенцето ѝ с пръсти. Тя се подмокри, а той се надърви здравата. Но в крайна сметка, успяха да изгледат първия сезон. Времето минаваше без да усетят. Определено беше доста интересно преживяване да гледаш сериал с Нейтън Гарсия. Но определено на Ема ѝ харесваше. И то много.
И така заспаха - сгушени един в друг.
....

Лиса се събуди от миризмата на току-що опечени курабийки. И не просто курабийки. А курабийките на майка ѝ! Тя моментално стана от леглото и се затича към кухнята. Спъна се. Докато мислеше как се размазва по стълбите, Нейтън я хвана. Гледаше го втренчено. Сякаш беше по-вероятно да спечели от лотарията, отколкото той да я беше хванал като падна.
Очакваше да каже нещо тъпо, типично зо него. Наистина не можеше да понася арогантното му и самонадеяно държание, обаче в същото време и я привличаше това по странен начин.

- Наистина ми е приятно да се прегръщаме, но май ще вземе да ми дойде в повече. - каза Нейтън.

- Е и аз не умирам от желание да съм толкова близо до теб! На мен и километър разстояние да има между нас, пак ще ми е малко. - каза нервно тя набързо и се отдели от него. Забеляза, че беше без тениска. Въпреки че го определяше като задник, смяташе че е много секси задник. Явно току що си беше взел душ, защото беше само по кърпа, която се спускаше свободно под кръста му. Татуировките по корема и ръцете му, му пасваха идеално. Тя ги проследи с поглед.

- Секси ли съм, бейби? - изсмя се той. Наистина му беше забавно. След това се сети, че реакцията на Ема беше подобна когато го видя без тениска за пръв път. Лиса щеше да се изсмее, обаче Ема се появи зад него.

- Направо нетърпимо, бебчо. - каза тя и  Лиса осъзна, че въпросът не е бил към нея. Извъртя очи.

- Ами ти?! Би могла да ме докараш до лудост, ако вече не бях луд! - двамата се засмяха. Лиса не можеше да разбере какво им ставаше!

- Хайде да отиваме на закуска, че не мога да ви издържам лигавщините повече! - викна Лиса и тръгна надолу по стълбите. Те изпуфтяха, но в крайна сметка я последваха.

- Какво да направя, че тениските ти, ми стоят по-добре отколкото на теб? - прошепна му Ема.