In love with high speed

14.

И от мрака идва светлина!

Единственото, което помнеше е, че всичко стана черно. Огледа се и установи, че вече не е черно и се намираше на спалня. Но не коя да е, а тяхната. Последният път се събуди в болнична стая, но след като избяга явно повече няма да я допуснат до външния свят. Погледна към китката си и видя, че беше увита с бинт. Не я болеше, защото ѝ бяха дали обезболяващи.

Спомни си какво точно се случи. Но не това я притесняваше, а реакцията на Джамал. Какво ли щеше да ѝ направи този път?! Усети познатите горещи болезнени сълзи да се стичат по бузите ѝ. Не можеше да издържи на това психическо изтезание! Джамал я убиваше бавно и мъчително.

Чу, че някой отваря вратата и инстинктивно потръпна. Можеше да е Джамал, но за неин късмет не беше. Беше медицинската сестра. Остави хапчетата ѝ и чаша с вода и излезе. Но когато това стана установи, че не е била сама. Никош влезе след нея.

- Май започна да ти харесва да ти спасявам задника, а? Моля те, нека не ти става навик. - каза той и се засмя. Ема се усмихна в отговор. Нямаше сили за повече. Чувстваше силна умора, сякаш с месеци е работила без почивка. - Как си? - попита мило той.

- Защо ми помагаш? Не, че се оплаквам, но просто не ми се връзва. - игнорира въпроса му тя.

- Не смятам, че заслужаваш... Джамал и всичко свързано с него. Ти си толкова мила и невинна, и добра, и красива... а той има навика да унищожава всеки такъв признак у хората в обкръжението си. Прогнил е отвътре много надълбоко и се старае всички около него да са така. - Ема имаше чувството, че има още към тази история. Не ѝ казваше всичко. Не е и длъжен, но нещо от вътре я ровичкаше да разбере какво се криеше зад тези думи.

- Това ли е единствената причина или има и друга? - той си пое дъх преди да продължи.

- Сестра ми щеше да се омъжи за него, но я измъкнах след като започна да удря и нея. Същата ситуация като твоята, с малката разлика, че тя си нямаше никого преди да разбера, че е била при него. Беше я отвлякъл. Мина се време преди да я намеря. Това е и причината да работя за него. Изкупвам свободата ѝ.

- Копеле! А сестра ти... сега тя добре ли е?

- Да. Спасих я. - въздъхна той.

- Но на каква цена?! Сега си негово притежание... също като мен. - отбеляза тъжно Ема.

- Ще ми се да отърва и теб, но дори и да успея да го направя, съм сигурен, че друго невинно момиче ще те замести. Джамал просто има прекалено изкривени потребности. Лошото е, че задоволяването им порязва другите за цял живот. - каза той и тръгна да излиза. - Отивам да взема нещо за ядене. Гледай да не бягаш! - двамата се засмяха.