In love with high speed

4. НЕ

Стигнаха до една стая отзад. Вътре имаше шкаф на стената с най-различни видове алкохол, маса и две канапета. Нейтън си наля на дъното на една чаша малко уиски.

- Седни, не си затворничка. - каза той, а тя още го гледаше като застреляна. - Искаш ли питие? Изглеждаш напрегната.

"Сигурно, защото съм, идиот такъв."- помисли си тя, но разбира се не го каза на глас.

- Не, благодаря. Та за какво сме тук?

Не можеше да позволи на малко алкохол да замъгли преценката ѝ и затова отказа питието. Освен това му нямаше ни най-малко доверие. Можеше да ѝ е сложил всичко в чашата.

Наистина не знаеше за какво я извика той, при положение, че тя го търсеше, но важното е, че го намери. Сега просто трябваше да изкопчи колкото се може повече информация.

- Не се прави на глупава, Лис.

Откъде ѝ знаеше името?! Дали знае това на Ема?! Лиса си пое дълбоко въздух. Опитваше се да прикрие притеснението си, което постепенно се превръщаше в страх.

- Откъде ми знаеш името? Очакваше ли ме? - опита се да попита спокойно и да запази самоконтрол, но уви не ѝ се получаваше особено.

- Има ли значение, ти нали знаеш моето? - усмихна се, но това не беше искрена усмивка. Не отговори на втория ѝ въпрос, защото не беше необходимо.

Не можеше да остави нещата така. Не той държеше картите! Знае какво е направил и какво продължава да прави, но не можеше да го арестува просто така. Трябваше да го докаже. С хора като него се действа много внимателно.

- Идея си нямам за какво говориш! – каза тя предпазливо, защото не знаеше с каква информация разполага той.

- Трябва ли да ти цитирам дословно биографията, инспектор Андерсън? Отегчаваш ме изключително много. Добре. Започвам. - извъртя очи и продължи. - Лиса Андерсън, дъщеря на Джонатан и Анна Андерсън. А да, за малко да забравя сладката ти сестричка Емилия. Доста е красива. Чух че била и умна. Станфорд беше, нали? Не бих искал нещо да ѝ се случи, ами ти?

Тя не очакваше, че той ще знае всичко за нея и семейството ѝ. Беше го подценила и тази грешка би могла да ѝ струва много. По-подготвен е, отколкото ѝ се искаше.

Той изчака търпеливо да осмисли казаното и продължи.

- Виж... когато наблюдаваш някого, трябва да се слееш с тълпата, а не да обикаляш като изгубил се турист. Така става прекалено очевидно какво правиш, от личен опит ти казвам. А и така посредствено облечена си лесна за разпознаване. Хората ми дори не трябваше да си правят труда да те търсят. Клиентелата на този хотел, особено на казиното, изглеждат по-различно. Дори проститутките са по-изискано облечени. На това ли му викате "под прикритие" във ФБР? Толкова ли не могат да си позволят поне да се погрижат да приличаш на тях? Нищо чудно, че винаги сме една крачка пред вас. Пък и тук нямате работа така или иначе. Аз съм честен бизнесмен, Лиса. - той се усмихна лицемерно. Беше повече от ясно, че далеч не е такъв и всички го знаеха. Просто плащаше където трябва и за пред хората изпращаха новобранци, като Лиса, да отчитат дейност. - За това, този път реших да ви улесня и да ви кажа директно да се разкарате. С постоянните ви проверки рушите реномето на хотела ми. – Лиса изчака търпеливо той да се доизкаже и започна да говори.