No Fear

Глава 52 - Ейдън

Вече бяхме с частния самолет. Кара спеше на една от седалките и изглеждаше прекрасно. Вече имах план. Бях говорил с момчетата си да ме чакат в дома ми. Щяхме да сложим гривната, така че дори да ме проверят всичко да е под конец. Проблем беше Кара, но нямаше как да я оставя в Карсън Сити сама. Предполагам, когато се събудеше щеше да ме убие. Заспа в колата и благодарение на това, че спеше непробудно успях да я вкарам в самолета.
Тих дрънчащ звук се разнесе. Идваше от телефона й. Кара подскочи и й трябваха секунди да се опомни.
-За Бога, Ейдън къде отиваме?-изпищя, докато бъркаше в чантата си да извади телефона.
-Първо вдигни, после ще говорим.-очите й ме изгледаха кръвнижки, а после вдигна телефона.
-Картън!-поздрави човека от отсрещната страна. Не чувах какво говорят, но Кара не изглеждаше добре.-Да, имам връзка с него, по дяволите! И не виждам нищо лошо в това. А смяташ ли, че е нормално служителите ти да изнудват жени?-крещеше по телефона. Секунди след това затвори и зарида. По дяволите мръсното копеле щеше да си изпати. Щях да срутя проклетия затвор.-Уволнена съм!-проплака и събра ръцете си в шепи.
-Скъпа, не е нужно да работиш, казах ти вече!-казах и погалих косите й.
-Ейдън, обичах работата си. Без нея нямаше да те срещна. А какво правим с теб?
-Не се безпокой. Скоро кацаме.-заявих и целумах челото й. И наистина малко след това пилотът ми обяви, че кацаме. Затегнахме коланите и без проблем се спуснахме по пистата. Там ни чакаше черен Roce Royce, който бях помолила хората ми да докарат. Затичахме се към него и Ханк запали двигателя. Хвърчахме по улиците на Лос Анджелис. Не ни оставаще много време, ако дори вече не сме го изпуснали.
Бяхме в имението и за щастие никой от шибаните ченгета не се беше довлякъл още. Момчетата ме чакаха да щракнат гривната на глезена ми. Всичко беше готово. Очаквах само шибаните задници.

Следва продължение ...