No Fear

Глава 16 - Ейдън

Днес е денят за свиждане и нямам търпение да стане 14:00, за да се срещна с Ханк. Исках да разбера всичко за делото и разбира се какво е успял да изкопае за Кара. Вчерашният ден мина нормално. След разговорът с Кара се чувствах добре и някак не съжалявах, че споделих малка част от миналото си. Тя наистина смяташе, че може да ми помогне и по никакъв начин не ме съдеше за съдбата ми. Беше наивно да си мисли, че може да промени живота ми, но беше и някак мило. 
Изкъпах се и облякох чисти дрехи, които ми бяха донесли от затвора. Скоро полицаите трябваше да дойдат, за да ме закарат в стаята за свиждания. 
-Хайде, Смит!-повика ме едно ченге и отключи килията ми. Застанах пред него и подадох ръцете си. Той ги върза и ме задърпа към коридора за стаята. Влязох вътре, повечето от затворниците се срещаха със съпругите си, майките си или бащите си, но това никак не предизвикваше негативни чувства у мен. Сложиха ме на стола пред Ханк и взех слушалката. 
-Здравей, Ейдън! 
-Здрасти! Давай по същество. 
-Започвам с делото, смятам, че те интересува. Направихме така, че да сменим датата за след три дена. На 90% е гарантирано, че съдията ще те пусне под гаранция и домашен арест. 
-Какво ще рече 90%? Знаеш, че играя винаги на сигурно. 
-Един от прокурорите ще излезе черна овца, това е единственото, което ме кара да се съмнявам в печеленето на делото, но не се безпокой. За три дни мога да свърша чудеса, така че остави всичко на мен.
-Надявам се, знаеш какво рискуваш. Какво става с Лорънс? 
-Момичето живее доста скромно в апартаментите на служителите на затвора. Не излиза и изглежда няма много познати, но разбрах доста за миналото ѝ. Майка ѝ и баща ѝ са богаташи, но не са в добри отношения, заради това че избира да работи тук, вместо да продължи семейната компания. Занимават се с продажба на хранителни стоки и имат хранителни вериги в цяла Америка. 
-Не ме интересува това, Ханк. Интересуват ме предпочитания, бивши гаджета и прочие. 
-Не намерих нищо за бивши гаджета. Единственото, което имам като информация е, че най-добрата ѝ приятелка се казва Лейла и живее в Лос Анджелис. Секретарка е на някакъв задник в редакторско студио. 
-Ясно. Не е забелязала, че я следиш нали? 
-Е, не съвсем. Последния ден, мисля, че ни забеляза, но не мисля, че се е усъмнила.
-Ханк, трябва да бъдеш внимателен. Искам да пазиш това момиче с живота си. Като изляза ще ти се отплатя. 
-Разбрано. 
-Исках да те питам и за Бронте. Как вървят нещата с пазара? 
-Доста зле, Ейдън. Няма да те лъжа, пуснали са пипалата си навсякъде по нашата територия. 
-Този кучи син ще си изяде патроните, когато изляза. 
-Случило ли се е нещо? 
-Не точно. Малка схватка и три дни в болница, заради хората му. Мислят, че ще си решат проблемите, ако умра, но не смятат, че ги задълбочават. Ханк, трябва да направиш всичко възможно да ме изкараш от тук, независимо какво ще ти коства. 
-Наясно съм. Не се безпокой за това. Гледай да оцелееш още малко. 
-Съмняваш ли се? Толкова години на улицата, затвора ли ще ме уплаши? 
-Забавно, но съм сериозен. Бронте е копеле и го знаеш. Способен е на всичко, за да завладее пазара. 
-Не мисли за това. Искам още информация за Лорънс. Нищо повече. С останалото ще се справя. Обади се на Брадли, искам всичко за нея. Кредитни карти, акт за раждане, диплома, всичко. Искам да разбера с какъв човек си имам работа. 
-Ясно. 
-Това е за сега. И внимавай.-Ханк кимва и оставя слушалката. Изправям се и тръгвам към полицаите. Слагат ми белезници и ме връщат в  килията. Добре, новините са добри. Само още три дни, Кара! Само още три дни. 

Следва продължение ...