Бюрото ми бе заринато с различни документи на сегашните ми пациенти. Ровичках се и чаках да стане време да си ходя. Вадех становище за всеки един от лицата и записвах на листче задачи за Мишел. Бях се пооуспокоила, вече след като една седмица не бях срещала Ейдън. Факт е, че седмица без онези сиви очи и все още името му беше в главата ми, но поне той се беше отказал. Щях да се преборя с глупавата си психика и да спра да мисля за него, но не трябваше да имам допирни точки с него. Не чувствах удовлетворение, че се промъкна в дома ми и остави докосванията си по тялото ми, а после просто си тръгна завинаги, но очевидно е искал само това. Да види колко е слаба психиката ми.
Часовникът удари 18:00, Мишел вече беше в кабинета и преглеждаше оставените документи. Дадох й някои насоки и тръгнах към съблекалнята. След секунди вече бях по дънки и потник. Излязох през задния вход, където бях паркирала колата си. Категорично отказвах да минавам през онази килия. Напомняше ми прекалено много неща, които се опитвах да забравя. Качих се в колата си и потеглих към Карсън Сити.
***
Паркирах грижливо колата си пред кооперацията. От радиото дънеше някаква случайна песен, в която дори не намирах смисъл. Любов, изневяра... врели некипели. Не можех да слушам подобни глупости, не и след като опитвах да забравя една огромна глупост в живота си, за това изгасих двигателя и радиото замлъкна. Нощта се беше спуснала и само уличните лампи осветяваха терена. Взех чантата си и слязох от колата. Заключих я и тръгнах към дома си. В кооперацията миришеше на старо и вехто. Според Карсън, скоро се започваше строежа на новите ни жилища, но това щяло да отнеме време. Асансьора вече беше спрял на етажа ми и аз излязох. Спрях се пред вратата си и затърсих в чантата ключовете. Мамка му, никога не можех да ги намеря. Лампата на междуетажието изгасна и започнах да опипвам стената в стремеж да намеря ключа. Секунди след това зад гърба си чух стъпки. Нещо мокро обгърна лицето ми, а мириз на хлороформ задуши гърдите ми.
Следва продължение ...
KAMU SEDANG MEMBACA
No Fear
ChickLitКогато всеки ден виждаш страха на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се сблъскваш с безпомощността, лудостта и манията на хората. Мания за грабеж, убийство или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създан...
