No Fear

Глава 21 - Кара

-Госпожице, кацнахме.-чух в съня си. Отворих очи и видях възрастна дама. Усмихнах се и кимнах в знак на благодарност. Погледнах през прозореца. О, сладък LA! Взех нещата си от багажника над главата ми и тръгнах към изхода. Бях много развълнувана, а всъщност бях спала около два часа, докато чакам полета си и час и половина в самолета. Часът беше 6:15, можех да се хвана на бас, че Лейла не ме чакаше, защото се беше успала. Качих се в бусчето и тръгнахме към сградата, където очаквах да бъде Лейла.
Стигнахме сравнително бързо, а аз едва не пищях от радост. Моят дом беше LA, тук бях родена, тук учих и тук завърших. Липсваше ми и винаги изпитвах носталгия към това място.
Вече тичах към изхода. И ето, че за моя голяма изненада, в дъното на летището точно до изхода ме чакаше една огромна разрошена руса коса, огромни сини очи и плътни устни, боядисани в червено. Но никак не учудващо за мен тя блееше на някъде и изобщо не ме забеляза.
-Лейла!-изпищях и затичах към нея. Мигом главата ѝ се обърна към мен и тя ме забеляза. Хвърлих се в прегръдките ѝ и последваха няколко минути грухтене, хлипане и смях.
-Толкова много ми липсваше!-чу се глухо, защото тя беше забила глава във врата ми.
-И ти на мен.-проплаках и зацелувах бузите ѝ. Тялото ми бе пълно с еуфория. Бях много щастлива, не усещах умора, нито пък мислих за каквото и да е свързано с Карсън Сити.
-Прибираме ли се?-пита тя и кимна. Хвана ръката ми и тръгнахме към паркинга на летището. Лейла спря до голям, лъскав, червен джип и го отключи.
-Моля?-гледах объркано ту джипа, ту нея.
-Предимствата да спиш с шефа си.-засмя се и отвори вратата на шофьорското място.-Хвърли нещата си на задната седалка и скачай.-отвори прозореца и извика. Носих само една малка чанта, защото планувах да напълня гардероба си тези дни в LA.
-Предимства да спиш с шефа, а? А как ще е сега шефа, като няма да ходиш на работа 5 дни?-попитах и настръхнах при звука на двигателя. Тази кола беше звяр, предполагам като любовника на Лейла.
-Няма проблем, стига да знае, че съм с всичко, но не и друг мъж.-засмя се и потегли към апартамента си.-Следващия ми въпрос... Какво ще правим днес? Предлагам един хубав плаж, а за довечера бар?
-Не мисля да пия, Лейлс. Знаеш как ми се отразява алкохола, а и не съм дошла да забравя името си, просто някои подробности покрай Карсън.
-Някои подробности? Миличка, еротични сънища с престъпник, целувки и ежедневни сеанси не са малки подробности. Достатъчно големи подробности са, че да те напоим добре.
-Лейла, ти си страшна кучка.-засмях се.
-Подобно, миличка. Сега сериозно, разкажи ми всичко свързано с твоят господин.
-Моят господин е задник и не искам да говоря за него.
-Знаеш, че при мен няма нещо като "Не искам да говоря за ...", нали? Чакам, миличка!
-Вчера се скарахме. Шибанякът ми прави проблеми за това къде отивам, можеш ли да си представиш? Кой е той, че да ми държи сметка. Плаши ме Лейлс, той просто ме плаши.
-Сега ми кажи, повече те плаши или възбужда?
-Лейла! По дяволите, няма да спя с него. Никога!
-Никога не казвай никога, сладкишче.
-Не, ще казвам. Никога! Никога! Никога! Това е извън моя морал. А и какво ще кажат родителите ми.
-Като стана дума, ще се виждаш ли с родителите ти?
-Не мисля, именно за това не искам да се разгласява, че съм тук. Знаеш, не се разбираме много откакто се преместих в Карсън. Сметни как щяха да реагират, ако най-големият им кошмар се сбъдне? Дърщеря им влюбена в именно такъв.
-Какъв, Лейла? Какъв? За Бога уж си психиатър и трябва да си широкоскроена, а съдиш някой за това, че е секси и че е допуснал няколко грешки в живота.
-Лейла, не съдя него. Съдя себе си! Няма как да се влюбя в пациент и то в пациент престъпник.
-Ето виждаш ли? Допускаш, че би се влюбила в свой пациент, но щом е и пациент и престъпник е изключено. А и какво толкова е извършил?
-Ходи и го питай. Вадя му думите с ченгел и все още не мога да навържа нищо. Единственото, което със сигурност знам е, че лежи заради обир на банка, продава наркотици и е заподозрян в няколко убийства.
-Има ли доказателства за убийствата?
-Не именно за това и не лежи за тях. Никой полицай от Калифорния не може да навърже нищо с жертвите и него. Добър е!
-Добър или просто угоден да бъде той "убиеца".
-Тоест?
-Искам да кажа, че според мен не е извършил нито едно убийство, а просто да го топят. Все пак на дали е толкова изпечен убиец, че никой да не може да намери дори една следа водеща до него. Колкото до грабежите и наркотиците. Сладурче, ти си единствената американка, която никога през живота си не е близвала наркотици и не е крала дори и дъвка. Сега си изкарай задника от колата и да се качваме.-бяхме стигнали, а аз бях толкова разпалена, че дори не забелязах.
-Не, Лейла, просто не съм кучка като теб.-крещях зад гърба ѝ, докато тя въртеше задника си, вървейки към сходната врата. Повдигна средния си пръст високо и го насочи към мен.-Глупачка!-казах и избухнах в смях. Последвах я и двете вече бяхме във фоайето на големият комплекс, в който живееше.-И това ли е от шефа?
-Не, това е от заплатата от шефа.-каза и се засмя. Извъртях очи и я последвах към асансьора. Качихме се и тя натисна последното копче на което беше гравирано 25. Приятелката ми беше въшлива от пари. Нещата в живота ни много се промениха. Когато бяхме малки аз бях тази, която можеше да си бърше гъза с парите на родителите си. Лейла беше от бедно семейство. Майка ѝ беше починала при раждането на малкия ѝ брат и баща ѝ беше длъжен да се грижи за двете деца. Наложи се бързо да порастне и работеше от тийнейджърка, колкото и аз да се опитвах да я накарам да спре, защото можех да ѝ помагам с пари. Сега аз не мога да се оплача от заплатата си, но категорично не мога да кажа, че задоволява толкова потребностите ми, колкото когато бях по-близка с родителите си. Лейла, обаче живееше живота си, перфектно. Радвах се за нея и благородно ѝ завиждах. Имаше богат любовник, който очевидно я обичаше, а тя го водеше като на каишка. Взимаше достатъчно пари да си позволи всичко, от което има нужда дори богаташа да го нямаше. И разбира се не се занимаваше с криминално проявени лица. Стигнахме до апартамента и Лейла отключи вратата. Още преди да вляза, в краката ми скочи малка черна топка.
-Манго!-изпищях и клекнах да поема малката топка косми в ръцете си. Манго беше кучето на Лейла, порода мини шпиц. Когато бяхме малки аз ѝ го подарих за шестнадесетия рожден ден. Кръстихме го Манго, защото лудата ми приятелка обожаваше манго и мога да кажа, че живееше само на това. Кучето беше старо, но все още ме помнеше.
-Хайде влизай!-изпищя Лейла и заподскача. Взе чантата от ръцете ми и я хвърли на дивана в хола. Дома ѝ беше уникален. Голям, просторен и много дизайнерски. Лейла винаги е имала вкус и пресантиман към модата.
-Боже! Моля те вземи ме да живея при теб!
-Нима не съм ти предлагала? Но не сега не може. След като те отърсим от всички лоши емоции се връщаш и завърташ главата на момчето, ясно?
-Ще пропусна да отговоря. Искам кафе и нещо за хапване.
-Госпожа Робинсън трябва да е приготвила нещо. Можеш да отидеш да видиш в хладилника, докато аз направя кафето. Искам да седнем на терасата и да си поговорим, а към обяд отиваме наплаж. После се прибираме, обличаш някоя секси рокля и отиваме на бар.
-Не си нося никаква рокля.
-Значи ще облечеш моя.-заяви кратко тя.