Пет сутринта е, а като обичай аз вече пиех кафето си. След разговора с Лейла се чувствах по-добре. Мисля, че трябва да се видя с нея в най-скоро време. Раздялата с нея, беше най-трудната част от това да се преместя от Калифорния. Трябваше да последвам нейния пример, да запиша литература в университета и сега щях да съм секретарка на някоя важна клечка в някое редакторско студио и да отварям краката си на бюрото му. Но не, аз съм психиатър в Кросмаунт и се занимавам с престъпници, а този, пред който искам да отворя краката си е именно един такъв. Майната му на всичко. Допивам кафето си и тръгвам към затвора.
Днес е денят за свиждане и няма да имам особено много работа и силно се надявам да не срещам онези очи. Днес когато минах покрай килията му все още спеше, което ми даде възможност да мина незабелязано. Колежката ми, ми беше оставила няколко епикризи на нови затворници. Надявах се да не са толкова чаровни, колкото господин Смит.
Прегледах епикризите и упоих няколко от затворниците, които са с доказани заболявания. Денят минаваше бързо. Часът за свиждане бе минал и все още нямаше и следа от Ейдън. Явно се е отказал от мен, това ме успокояваше.
Следва продължение ...
VOCÊ ESTÁ LENDO
No Fear
Literatura FemininaКогато всеки ден виждаш страха на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се сблъскваш с безпомощността, лудостта и манията на хората. Мания за грабеж, убийство или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създан...
