Глава 27 - Кара

205 4 0
                                    

Таксито спря и аз му платих. Бях пред дома си, затичах се по алеята и влязох в комплекса. Трябваше да оставя всички неща от LA и да тръгна към Кросмаунт да разбера какво се случва. Влязох във вече остарелия асансьор и натиснах копчето номер 5. Вече бях на етажа. Застанах пред вратата и зарових за ключовете си. Ето ги и тях. Вдигнах главата си и изненада. "Колкото и да бягаш, ще те хвана, червен дяволе!" Нова жълта бележчица висеше залепена на вратата ми. Мамка му! Поне този път не си беше правил труда да влиза в нечий дом. Взех бележката и я смачках. Тялото ми не реагира на новата изненада от Ейдън. Предполагам започвах да свиквам, но скоро нямаше да има нужда, защото щях да прекратя всичко това.
Карах моят Ford костенурка, както никога до сега. Хвърчах към Кросмаунт. Трябваше да разбера какво се случва с Ейдън и да прекратя всичко това веднага. Обезоръжаваше ме, но не можех да оставя нещата така. Психиката ми беше достатъчно силна да се преборя с него. Паркирах колата си на служебния паркинг и влязох в затвора. Хвърчах по коридорите и не забелязвах никой от поздравяващите ме. Трябваше веднага да стигна до началника и да говоря с него. Минах през коридора, където беше килията на Ейдън, но в нея нямаше никого. Това навеждаше мислите ми само към лоши неща.
Без дори да почукам нахлух в стаята на Картън. Когато ме видя погледът му беше объркан, защото вероятно не очакваше да се появя. Вдигна пръст и продължи разговора по стационарния телефон. Бях толкова бясна, че не можех да чакам, приближих се и натиснах бутона за прекратяване на връзката.
-Кара, не смятам, че е толкова спешно, че да прекъсваш мой разговор.-каза невярващо.
-По-спешно е отколкото си мислиш. Къде е Ейдън Смит?
-Ейдън? В дома си, предполагам. Вчера беше делото му за освобождаване под гаранция и задържане под домашен арест.-ченето ми увисна след думите му.
-По дяволите! Добре, благодаря. Впрочем тази вечер ще остана в кабинета имам работа.-излъгах и се врътнах на пети. Нямаше шанс да се прибера в дома си, кой знае какво щеше да стане и кой случаен минувач щеше да остави нова случайна бележка.
-Кара, случило ли се е нещо? Звучиш странно!
-Не, Картън. Просто малко глупости ми се натрупаха на главата.-усмихнах се и излязох от офиса. Оставих Картън доста объркан да довършва разговорите си. Запътих се към кабинета, а в него ме чакаше Мишел.
-Здравейте, доктор Лорънс!-усмихна се мило. Това момиче не можеше да премине езиковата бариера и да говори нормално с мен. Беше много учтива и добра с всички.
-Здравей миличка. Как върви? Моля те говори ми на ти.
-А, да... Кара! Ами сравнително добре, нямало е нови пациенти, никой не е имал нужда от опияти, дала съм лекарствата на болните, мисля, че всичко е под контрол. Не трябваше ли да се връщаш утре?
-Малко се промениха плановете ми. Браво, справила си се отлично.-усмихнах се ведро и оставих чантата си на бюрото.-Можеш да тръгваш свободна си. Тази вечер ще покрия нощната и дневната за утре.
-Сигурна ли сте... ли си... че няма да ти дойде в повече?
-Да, разбира се, няма проблем. Почивай!-усмихнах се и кимнах на младото момиче. Щях да остана тук, за да преровя всички записки, които имам свързани с Ейдън. Този човек беше психопат с мания за преследване и притежание и не беше добре да се разхожда по улиците без предписани и приети лекарстеа от психиатър. Седнах на бюрото си и заровичках в документи, досиета и подобни. Не знаех как, но скоро щях да спра всичко това!

Следва продължение ...

No FearDonde viven las historias. Descúbrelo ahora