Скапан нещастник! Не можех да повярвам, че ме е отвлякъл. Беше взел всичките ми вещи. Чантата ми я нямаше, в нея беше телефона ми. Копеле! Не можех да се чуя дори с Лейла. Щях да й натрия носа, дали сега щеше да ми каже "Изчукай го, момиче!" или щеше да поиска да го убие?! Предполагам първото, имайки предвид, че познавах лудата й глава. Майната му, на всичко!
Реално стаята беше хубава. Червена с черни мебели. Леглото беше постлано с червена, кадифена кувертюра. Всичко изглеждаше много скъпо и луксозно. Дали не бях в хотел?! Имаше само един единствен прозорец, покрит с дълги червени пердета като кувертюрата. Отидох до него и го открих. Навън беше тъмно, логично след като беше полунощ. Виждаха се единствено и само дървета, бяхме в гора. По дяволите нямах идея къде се намирам. Отидох до вратата и опитах да отворя-греда. Копелето беше хитро! Защо му бях и какво щеше да ми причини? Не изпитвах страх, някак нямах чувството, че ще ме нарани, но се чувствах омърсена, заради това че без мое желание тялото ми беше завлечено някъде, незнайно къде. Ами работата? Утре съм на работа! Мамка му, имах нужда от живота си. Живота си преди Ейдън.
Следвс продължение ...
VOCÊ ESTÁ LENDO
No Fear
Literatura FemininaКогато всеки ден виждаш страха на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се сблъскваш с безпомощността, лудостта и манията на хората. Мания за грабеж, убийство или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създан...
