No Fear

Глава 34 - Ейдън

Ангел! Бяла кожа простряна върху кадивената завивка на леглото. Червени пламъци, простиращи се по цялата възглавница. Спокойно дишане, гърди движещи се ритмично. Леко потрепващи мигли и сочни розови устни. Ангел!
Никога не съм стоял с часове да гледам моя любовница. Но Кара ме омайваше. Стоях до отпуснатото й тяло вече час и не откъсвах очи от нея. Истинска прелест. Колко ли щеше да крещи, когато се събуди тук? Когато разбере какво се е случило? Щеше да е много забавно, дали щях да успея да я укротя? Прекъсвайки мислите ми, миглите й потрепнаха по ритмично и очите й грейнаха. Мигна още няколко пъти, объркана от мястото, в което се намира и чак тогава ме забеляза.
-Ейдън?-гласа й звучеше сънен.
-Здравей, бебчо.-усмихнах се дяволито.
-Какво правя тук?-прошепна и понечи да се изправи.-За Бога, Ейдън ти си луд!-изкрещя след като част от спомените й се върнаха.-Майната ти, копеле! Нещата загрубяха, ще лежиш до живот!-скочи от леглото и се разкрещя. Затича се към вратата и я задърпа в опит да я отвори. "Не бързай, мила. Не съм толкова глупав!" Изправих се и тръгнах към нея, а тя запристъпва назад, за да се отдалечи.
-Кара, успокой се!-казах развеселено на реакцията й. Не беше първият път, в който отвличам, но беше първият път, в който реагират толкова остро. Обикновено откачалките, с които съм бил ги е възбуждало да знаят, че съм си направил труда да завлека задника им до дома си.
-Шибано, лудо копеле! Изляза ли от тук, ще гниеш в затвора, кълна се!
-А сигурна ли си, че ще излезеш?-предизвикателният ми тон я накара да млъкне поне за секунда.
-Майната ти, Смит! Ти си болен! Ти си псикично болен, манияк и ще прекараш остатъка от мизерния си живот в затвора!-след думите й гръмкият ми смях се разнесе в стаята. Нима мислеше, че ме засяга?
-Скъпа, трябва ти нещо повече от пиперлив език, за да не засегнеш!-вече бях на едва крачка от нея.
-Имам много повече, Ейдън и ще го използвам само да се махна от това място.-крещеше. Реших да се приближа още повече към нея и това беше моя грешка.-Махай се! Нещастник!-истерията й се умножи и та започна да хвръля по мен разни предмети, които случайно попадаха в ръцете й. Забавно беше, че не ме улучи с нито един.
-Кара, престани.-казах с възможно най-спокоен тон, докато се приближавах към нея. Тя пристъпваше назад и хващаше каквото й падне от етажерките. Ваза, статуетка, чаша, химикал, книга, всичко. Пристъпваше назад с всяка моя стъпка към нея. Сама обаче падна в капана си, когато се препъна в края на леглото и тялото й тупна в леглото.-Време е да лягаш, бебчо. Късно е!-казах и посочих часовника на стената. След това тръгнах към вратата.
-Задник!-изкрещя след като затеорих вратата зад гърба си и шум от чупене на стъкло разряза тишината.
Дявол!

Следва продължение ...