No Fear

Глава 25 - Кара

Учудващо се събудих доста бодра. Без болка в главата и без гадене. С Лейла закусихме и решихме да прекараме времето си на плажа. Все пак ми оставаха само още 2 дни, а исках да се полюбувам на океана. Когато бяхме малки с Лейла обожавахме да ходим на плаж, да играем на топка и да правим замъци, да се съревноваваме коя ще направи по-красив замък за принцеса. И разбира се Лейла винаги печелеше, защото това момиче от малка знае кое би изглеждало добре. Накрая се карахме и разваляхме замъците една на друга, но винаги се сдобрявахме. Тя беше по модата и премите постъпки, а аз бях по емоционалната част, в която седя в сянка и на привличам внимание. Допълвахме се перфектно. Облякохме бански и тръгнахме към плажа. Днес щяхме да го караме спокойно първо плаж, а после пижамено пари с филми и пуканки, докато не заспим разбира се. Два дни алкохол, време е за почивка на черния дроб.
Лежах на шезлонга, докато чаках Лейлс да се върне от океана. Беше влязла да се разхлади и да поплува. Замислих се за мъжа снощи. Толкова ми беше познат. Този белег, късо постригана прическа, едър и много силен...
-По дяволите!-изругах и привлякох вниманието на две майки, до мен, чиито деца играеха точно пред шезлонга ми. Майната им... този мъж идваше на свиждане на Ейдън. Спомних си, когато гледахме камерите на свижданията заедно с колегите го забелязах. Няколко дни, след като Ейдън беше влязъл. Целта ни беше да научаваме кое е слабото място на пациентите ни. Приятели, деца, семейство, приятелка... Господи! Обзема ме паника! Ейдън ме следи! Сърцето ми отново набира скорост. Чувам пулса в ушите си и ми причернява, мигом Лейла се връща от плажа като мой емоционален спасител. Пръска лицето ми с вода и сяда до мен на шезлонга.
-Кари? Добре ли си? Много си бледа.-каза тя и постави ръка на рамото ми.
-Лейла, Ейдън ме следи!-заявих и се хванах за шезлонга, сякаш се стараех да остана на земята, а не да излетя някъде.
-Моля? Пак ли започваш с тези глупости?
-Лейлс, сериозна съм. Вчера пред денонощния видях мъж с белег под окото, едър, висок, с кожено яке. Същият мъж е идвал на свиждане н Ейдън.
-Пак те хваща параноята. Има хиляди мъже на земята, точно приятел на Ейдън ще седи пред денонощния да те чака да решиш, че нямаш цигари, за да те види. Кара, не се излагай, умно момиче си. Стига с тази параноя. Ейдън е в затвора, ти си тук, той няма откъде да знае къде си, за да прати някой по петите ти. Разбери го! Дойде тук да си изкараш добре, не да мислиш отново за него. Вдруги ден се прибираш и ще си се чукате на воля, сега ми обърни внимание на мен.
-Да, може би си права. За това, че параноясвам, не за това, че ще се чукам с него.-отговорих и легнах отново спокойно на шезлонга. Или не чак толкова спокойно...