No Fear

Глава 10 - Ейдън

Втори ден бях в шибаната болница. Храната тук, беше по-добра от тази в затвора, но не ми харесваше да съм прикован за едно легло и разни медицински сестри да ми въртят опашки пред лицето. Не бих отрекъл, че изглеждаха добре, но в мислите ми беше само онзи червенокос дявол. Обожавах онова нейно излъчване, което озъптяваше зверовете в мен. А това, което се случи вечерта ми дава надежда, че ще вкарам тази жена в леглото си. Исках я, до полуда. Устните й бяха най-вкусното нещо, което бях опитвал. Меки, топли и сладки, жадни някой да ги изяде. И голямата й уста, която плаче да бъде запушена с ръка или с нещо друго. Мамка му, дори само при мислите тялото ми реагираше. Кълна се, че щом изляза ще я хвана и никога повече няма да ми бяга. Ще й гравирам името Ейдън Смит в ума. Няма да спре да мисли за мен и ще моли да опороча тялото й. Никога повече няма да си помисли да бяга от мен. Може да не бях най-добрия човек, но можех да бъда най-добрия любовник и да дам всичко на жената, която исках. А Кара я исках и то ужасно много. Бих сложил света в краката й само и само да чукам този сладък задник.
-Обядът Ви, господин Смит!-почука се на вратата и в стаята влезе госпожица "Върти опашка". Имах прякор за всяка една от сестрите, която ме е обслужвала от вчерашния ден насам.
-Благодаря!-казах учтиво, когато ми поставиха подноса в скута.
-Как се чувствате?-усмихна се и се подпря небрежно на рамката на леглото на няколко сантиметра от рамото ми.
-Отегчен!
-Какво мога да направя за Вас, за да Ви накарам да се почувствате по-добре?-тази прикриваше достатъчно добре флирта и не можех да различа дали го правеше от учтивост или наистина се опитваше да легне в леглото ми.
-Благодаря! Бихте ли набрали психиатърката ми, вчера дойде на посещение, бих искал да я извикате пак.-беше страхотен начин да срещна отново зелените й очи и може би да опитам отново сладките й устни.
-Ще направя каквото мога, господин Смит. В противен случай можем да извикаме дежурния психиатър.
-Не! Искам точно, доктор Лорънс! Благодаря, уведомете ме, как е протекъл разговорът ви!
-Разбира се, господин Смит. След малко, ще минат да Ви поставят обезболяващите, нахранете се, а аз ще се постарая да изпълня желанието Ви.-"Добро момиче!"-чувствах се сякаш управлявах бизнеса си навън. Давах заповеди и всичко се изпълняваше, а в противен случай ги вършех сам. Сега обаче нямах възможност да се справя с това да навия Кара дойде. Предполагам, че е уплашена и нервна, заради случилото се вчера и не знаех как да я завлека към тази тъмна страна, в която съм аз. Чистата й, неопетнена душа ме спираше да я завлека в бездната на мизерните неща в живота. Ръцете ми бяха прекалено очернени, за да пипам чистото й съзнание и да оставям отпечатъци от черна вар, но желанието и нагона ме караха да правя точно това. Да я развратя!
-Господин Смит, доктор Лорънс не вдига телефона си, сигурен ли сте, че не искате да повикаме дежурния ни психиатър?-влезе същата сестра от преди малко.
-Не, както казах искам доктор Лорънс. Благодаря, надявам се да продължите да опитвате да се свържете с нея.
-Разбира се, господин Смит.
-Между другото, кога се очаква да ме изпишете?-попитах, точно преди тя да излезе от стаята.
-Според зависи колко бързо се възстановите. Очакваме това да е до един или два дни.
-Благодаря!-отговорих и медицинската сестра излезе от стаята. Боже, два или три дни, без да я виждам, освен ако сама не реши да дойде. По дяволите, ще полудея. Трябваше да кажа на Ханк да я пази. Ако някой разбере пресантимана, който изпитвам към госпожица Лорънс, може да й се случи нещо. След вчерашното покушение над мен, нищо чудно да засегнат и нея. Трябваше да пазя желанията си от клюкарството, защото в противен случай рискувах живота й.

Следва продължение ...